Отчитайки солидарността на България с Украйна и за да се гарантира продоволствената сигурност в световен мащаб... България не подкрепя продължаването след 15 септември на забраната за внос в България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна.

Това е записано във внесено в понеделник в Парламента проекторешение, което на практика, ако бъде одобрено, ще задължи правителството да извади България от групата на петте държави, в които през последните действа забрана за внос на украинско зърно. 

Това става броени дни преди Европейската комисия да се произнесе дали забраната ще продължи да действа и след 15 септември. 
Украинските зърнени продукти - пшеница, царевица, рапица и слънчоглед, са забранени за внос в Полша, Унгария, Румъния, България и Словакия съгласно споразумение, сключено с Европейската комисия по-рано тази година за защита на техните фермери от наплива на по-евтина продукция от Украйна.

След протестите на зърнопроизводителите в тези страни забраната беше наложена и служебното правителство подкрепяше исканията на българските производители. 

Сега обаче внесеният документ буди любопитство, тъй като под него стоят подписите на лидерите на ПП и ДБ Кирил Петков и Атанас Анатасов, както и на Делян Пеевски и Хамид Хамид от ДПС. Подписали са го още и лидерът на СДС Румен Христов и депутатът от ГЕРБ Александър Николов, обръща внимание Капитал. 

От месеци преработвателите и производителите на слънчоглед са в “схватка” и всяка страна се опитва да наклони везните в своя полза като се провеждат срещи при министъра на земеделието, пресконференции и диалози “за” и “против” забраната. 

Доводът на преработвателите е, че от забраната няма полза, тъй като цените на родния слънчоглед не са се повишили, а в същото време стопаните смятат, че предлаганата им сума е под себестойността на продукцията. 

Преработвателите се оплакват, че работят с намалени мощности, а в същото време зърноприизводителите недоволстват от офертите, които им се предлагат. 
В момента нивата са около 750-800 лв./т, далеч от космическите стойности от около 2000 лв./т, достигнати миналата година след старта на войната.

Зърнопроизводителите твърдят, че себестойността на продукцията им е около 1000 лв. заради поскъпналите торове и други високи разходи. 
Държавата от своя страна направи опит, поне на хартия, да помогне на стопаните и от няколко месеца се очаква фермерите, произвеждащи слънчоглед да получат помощ за затрудненията си. 

Бюджетът за определяне на ставката съгласно наредбата е общо 65 519 300 лева, от които 32 759 650,00 лв. от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и 32 759 650,00 лв. от националния бюджет.

Тази помощ още се очаква да бъде изплатена, като любопитен момент е, че ставката е 78,33 лв./ха - сума, която читателите на Агри.БГ определят като подигравка. 

Само за торенето стопаните тази година са имали разходи между 40 и 80 лв. на дка.  

Според проведена анкета на Агри.БГ - 70% от участвалите в нея смятат, че забраната за внос на украинско зърно работи и трябва да бъде удължена. 

Странно е обаче какво се случва в политиката. 

Нещо се е променило от 24 август, когато министърът на земеделито Кирил Вътев обяви след поредната среща между преработватели и проивзодители на слънчоглед, че искаме забрана за внос на слънчоглед, нерафинирано олио и сухо мляко до Нова година. 

Вземането на решението от страна на ЕК явно е сложно, защото от една страна желанието на петте държави (засега офичиално и България е в тази група) за продължаване на забраната до Нова година е подкрепено и от еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски. В родната му страна Полша, едно от най-засегнатите от украинския внос, предстоят избори и политиците определено внимават какви действия извършват, заради недоволството на фермерите там. 

От друга страна, държавите членки, които не са на първа линия и украинските продукти не достигат до тях с такава мощ, не смятат, че е необходимо да се продължава със забраната.