От началото на забраната за внос до момента около 600 000 тона роден слънчоглед е продаден на българските преработватели. 

Вижте още: Искаме забрана за внос на слънчоглед, нерафинирано олио и сухо мляко до Нова година

 

Това обяви председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите  (НАЗ) Илия Проданов след срещата между производителите и преработвателите на слънчоглед в отговор на обвиненията от маслодобивната индустрия, че пазарът е замрял. 

„През последните няколко години няма реализирани продажби на български слънчоглед зад граница. В България има едно икономическо злато, тъй като от една страна имаме добро производство на суровина, от друга – добра преработвателна индустрия, които работят в симбиоза“, каза още Проданов, който е и съветник на министър Кирил Вътев. 

Към момента имаме 600 хил.тона слънчоглед по складовете и реколта в размер на 2 млн.тона, така има предостатъчно суровина. 

„Проблемът дойде с вклиняването на Украйна, разрушените и преработвателни мощности и огромния износ на суровина“, уточни той. 

Разговорите между производители и преработватели при министъра са били доста конструктивни, но според Проданов е естествено, че до решение трудно може да се стигне при толкова много икономически интереси. 

Загубите на производителите са много големи и държавата няма финансов ресурс да ги покрие. За всеки стопанин равносметката е различна, но като се гледат цените в момента, които са около 700-750 лв./т при себестойност над 1000 лв., е видно за какви сериозни пропуснати ползи става дума, стана ясно от думите му. 

„Разликата между нас - производителите на суровина и преработвателите е, че при тях става въпрос да не реализират големи печалби, а при земеделските стопани става дума за оцеляване“, каза още председателят на НАЗ. 

Пшеницата стои на дневен ред, като там трудностите са свързани с факта, че тя е заела нашите пазари, а не като внос директно в страната. 

Ситуацията в бранша е изключително сериозна и отмяната на забраната не е опция за родните зърнопроизводители. 

Забраната като срок не е цел на стопаните, най-важно е да се реализира българската продукция от сегашната и предходната реколта, там където е останала.