Вертикалното земеделие има граници и потенциал. Това за пореден път бе доказано през 2023 г. Като цяло трудна година за сектора, тъй като технологията, на която е базиран, е свързана с много високи производствени разходи. Има три ключови променливи за успеха на вертикалното земеделие и те бяха сред акцентите в програмата на международното събитие VertiFarm 2024, посветено на вертикалното земеделие и организирано тази година от университета в Болоня, Италия. Кои са те, научаваме от специализирания италиански сайт за селско стопанство Agronotizie. 

Джулиани и Франкети - двама италианци, които не се плашат от фалитите във вертикалното земеделие

Въпреки икономическата неустойчивост на бизнеса, в която мнозина се убедиха, в края на 2023 г. секторът показа признаци на възстановяване. Експерти са на мнение, че вертикалното земеделие има перспектива. 

Вертикалното земеделие е сравнително млада индустрия и технологиите, които използваме днес, се развиват много бързо. Със сигурност то ще задоволи потребностите на определени пазари, както и ще помогне на човека в покоряването на космоса, смята проф. Франческо Орсини. 

Консумацията на енергия със сигурност е критичен елемент, върху който обаче се правят много изследвания, допълва той.

Един от факторите за успешно вертикално земеделие е разстоянието. 800 км - това е разстоянието, отвъд което една вертикална ферма, произвеждаща салати в Швеция, става конкурентоспособна в сравнение с продукта, отглеждан в оранжерии и транспортиран с камион. Това разстояние може да варира в зависимост от държавата. 

Именно за разстояния става дума и при Международната космическа станция, която обикаля Земята. Лесно е да се осигури храна и вода, тъй като тя се намира на около 400 километра разстояние. За редовно доставяне на вода и храна до Луната (на 384 хиляди километра) обаче не може и да става дума. Камо ли за Марс -  отдалечен средно на 228 милиона километра.

Другата променлива при вертикалното земеделие е енергията. Това е една от основните му слабости. Разходите за осветление могат да достигнат 60% от общите разходи за енергия, последвани от климатизация, която може да достигне 46%, и други операции (като работещи помпи). Става дума за приблизително 1100-1800 kWh на m2, според данните, представени от Джузепина Пениси.  

Трябва да се вземе предвид и ефективността на различните видове осветление. От 100% електрическа консумация на LED лампи само 55-65% се трансформират в светлина и само 15-25% се абсорбират от растенията. Едва 1-2% действително се използват за производството на биологични съединения. С други думи, има потенциал в повишаването на ефективността. 

Взимайки предвид разходите за енергия и разстоянията за пътуване, които са два решаващи фактора, интересно стои въпросът за развитието на вертикалното земеделие на различни места на планетата. Страните от Персийския залив имат ниски разходи за енергия и липса на обработваема земя. В Северна Европа имат по-ниски сметки, но суров климат. 

Третата променлива е ефективността. При нея в момента се работи в няколко направления. Разработват се например LED светлини, които подобряват скоростта, с която електричеството се трансформира в използваема светлина от растенията. Изследват се начините за стимулиране на усвояването, търсят се генетично подобрени растения, които използват по-високи проценти от енергията, и т.н. 

Развитието на възобновяемите енергийни източници също е път, който може да бъде следван, дори ако на този фронт винаги трябва да се има предвид, че повърхността на фотоволтаичните панели, необходима за захранване на 1 квадратен метър вертикална ферма, се увеличава с увеличаване на географската ширина. Ако в Стокхолм са необходими 10 кв. метра панели за всеки квадратен метър вертикална ферма, то в Доха са достатъчни 3,8 кв. метра, докато в Болоня - 5,6 кв. метра.



Вижте още:

На гости на първата вертикална ферма в бомбоубежище

Бумът на вертикалните ферми е в историята. Какво се обърка?

Как се произвеждат ягоди, когато съсед ти е Турция?