Сушата и безводието в Североизточна България застрашават реколтата на ранните плодове - ягоди и малини. Язовирите в района на Шумен, Търговище и Разград са наполовина празни и въпреки че и този обем е достатъчен, земеделските производители са изправени пред риск да останат без вода за поливане заради притеснения за осигуряването на питейните нужди. Това съобщиха за Агри.БГ от Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я).

Спряха напояването от язовир Тича, производители бедстват

Април е критичен месец за напояване на насажденията от ягоди, тъй като това е периодът на цъфтеж и залагане не плодови пъпки на растенията. Дори да има слаби превалявания от дъжд, те не са достатъчни за тази култура, тъй като в масовия случай тя се отглежда под найлон, а стопаните са инвестирали средства през годините за изграждане на капково напояване, което е по-икономично и служи и за наторяване.

Капковото напояване е зависимо от връзка с водоизточник, като за целта стопаните използват напоителните канали, изградени в съответния район.

ПРАЗНИ ЛИ СА ЯЗОВИРИТЕ?

Поради ниските нива на валежите в Североизточна България от миналата зима насетне обаче, язовирите са пълни едва наполовина. Количеството вода в тях е достатъчно, за да посрещне питейно-битовите нужди и напояването за поне година-две напред.

Въпреки това, поради нашумелия проблем с пернишката водна криза местните ВиК дружества и Министерството на околната среда и водите (МОСВ) са притеснени и се презастраховат, като в първоначалните графици на язовирите в Търговищко, Шуменско и Разградско изобщо не са предвидени обеми за напояване през април.

Както Агри.БГ писа, проблем с водоподаването срещнаха фермерите, отглеждащи ягоди от района на Велики Преслав, разчитащи на напоителните канали, захранвани от яз. Тича. След продължителни разговори и отправени писма от МЗХГ, "Напоителни системи" и БАМ-Я до МОСВ, вчера, 22 април 2020 г., от еко-министерството разрешиха използването на ограничен обем вода за напояване, за спасяване на ягодовата реколта.

Пред същата ситуация са били изправени и земеделските производители от региона на гр. Лозница, които разчитат на вода от язовирите Бели Лом и Съединение, но и там след совалки между институциите проблемът е разрешен.

ОЩЕ БЕДСТВАЩИ ФЕРМЕРИ

На дневен ред обаче идват проблемите на производителите от района на гр. Попово. Там земеделци отглеждат близо 6 000 дка ягоди и малини, които разчитат почти изцяло на напояване от язовир Ястребино.

Земеделците дават прехрана на 12 000-15 000 сезонни работници, които в момента също рискуват да останат без доход, ако реколтата се провали. Но в графика на водния басейн за април, спуснат от МОСВ, вода за земеделците не е предвидена.

"Всички, които гледат ягоди, са обречени на гибел. Водата ни трябва сега, защото сега се развива и цвят, и плод. Търдят, че ще я пуснат май месец, но тогава водата вече не ни е нужна", обяснява Валентин Драганов, който отглежда към 60 дка ягоди, малини и касис.

Алтернативни водоизточници за фермерите в района също няма. Някои по-малки производители опитват да поливат с цистерни, но за по-големите стопанства това е невъзможно.

"Затова тези култури се отглеждат тук, защото има изградени напоителни системи", според Драганов.

Язовир Ястребино е изграден за задоволяване на земеделски нужди, но впоследствие към него се прикачва гр. Антоново за битови нужди. Градът има алтернативни водоизточници, от които и преди се е снабдявал, допълва още Драганов.

"След 15 дни трябва да влезем в бране, а не можем да полеем", казва и Найден Петров който отглежда 500 дка ягоди и малини. "Тези язовори са направени за 100 пъти повече поливане, а сега не можем да отговорим и на една стотна от капацитета им", смята той.

ПОЗИЦИЯТА НА ИНСТИТУЦИИТЕ

Водата в язовир Ястребино към момента е под половината - 19 млн. кубични метра, като на нея разчита за питейно-битови нужди и гр. Антоново. Нуждите на Антоново са скромни - едва 150 хил. кубика на година. Помпата за водоподаване към града обаче се намира на дълбочина, която предполага във водния басейн да има поне 14-15 млн. кубични метра вода.

Като се вземе предвид мъртвият обем на водния басейн от 2 млн. кубични метра, това означава, че 12 млн. кубика вода в него остават неизползваеми, а за поливни нужди могат да се използват едва 4 млн. кубика, обяснява Снежина Динева, изпълнителен директор на "Напоителни системи".

"Язовир Ястребино има капацитет да подаде две поливки за земеделски нужди. Управителят на "Напоителни системи" от Русе, Миглена Трифонова утре има среща с производителите на място, за да уточнят кога да станат поливките", казва Динева.

Дружеството е готово веднага да подаде заявка към МОСВ, щом се изяснят параметрите. 2 млн. кубични метра са необходими, за да се завири напоителната система. При 4 млн. кубика, налични за земеделието, това прави две водоподавания. А за да се направи пълен поливен сезон, са необходими 16 млн. кубични метра вода от язовира, които няма откъде да дойдат, ако скоро не завали дъжд.

Агри.БГ продължава да следи темата, четете за подробности и развитие по нея.