През последните години стана „традиция“ със старта на жътвената кампания в Добруджа да се започнат и сметките за ренти. В това няма лошо, все пак регионът е рекордьор както по размер на обработваема земя и производство на зърнени култури, така и по размер на изплащаните суми за наем на декар. Да си прави човек сметки е добре, но нека да не са без кръчмар.

Производител: Няма сделки със зърно, новата реколта стои в стопанските дворове

Все още жътвата на пшеница е малко над половината в Добричка област. Средният добив се очертава към 550 кг/дка. Предстоят кампаниите по прибиране на слънчоглед и царевица, за които обаче очакванията не са за високи добиви поради превърналата се в обичайна за Добруджа суша. А в дъщото време на Нероден Петко вече шапка му се крои!

През настоящата стопанска година фермерите направиха огромни производствени разходи за декар. Изчисленията показват, че в декар пшеница са вложени от 180 до 220 лв., дори повече в зависимост от приложената технология.  

Така на фона на ситуацията със зърнения пазар и изкупните цени сметките на самите производители стават много по-различни и дори масово започнаха да излизат на червено. При пшеница от 400 лв./тон и среден добив от 500 кг/дка уравнението показва приходи от 200 лв., т.е. точно колкото са и разходите. Да не говорим, че в крайморския регион заради сушата добивите са драстично по-ниски – между 300 и 400 кг/дка. И тук идва големият въпрос откъде ще дойдат парите за ренти, които съвсем резонно се очакват от собствениците на земя? 

Земеделските стопани са категорични, че рентата е зависима от производството и добива. През последните години в Добруджа продължи тенденцията за изплащане на високи суми.

Първенец в областта е община Балчик, в която собствениците на земя получиха през изминалата стопанска година по и над 200 лв. за декар. В други землища стопаните взеха по 100,120, до 150 лв./дка. 

Стопанската 2022 г. завърши с масово теглене на кредити за изплащане на ренти. Причина за това стана липсата на пазар за зърното и липсата на средства. Каква ще е съдбата на новата реколта, ще има ли добиви от пролетните култури и какви ще бъдат крайните сметки – предстои да разберем наесен. Тогава ще станат ясни отговорите на уравнението, в което са не само стопаните и собствениците на земя, но и всички ние като потребители.