В момента никой не купува от новото жито, защото търговците нямат свободни складови площи, където да съхраняват стоката. Известно е, че не малка част от миналогодишната реколта все още е в страната, а производителите засега само гадаят какво ще стане след затварянето на Черноморския зърнен коридор. 

Производители: Със смесени чувства посрещаме новината за затворения зърнен коридор 

"Ситуацията принуждава стопаните да оставят ожънатата продукция разстлана в стопанските дворове", сподели за Агри.БГ Николай Киров, председател на Съюза на зърнопроизводителите в Бургас, Самият той е успял да продаде старата си пшеница на ниска цена - 360 – 380 лв./т, но за новата реколта няма свободно място. 

Близо 600 кг/дка е средния добив от пшеницата в неговото стопанство, обаче очакванията за реколтата от пролетниците са изключително песимистични. 

С изключение на Северозападна България, навсякъде ситуацията със слънчогледа е трагична, сочат наблюденията на зърнопроизводителите. 

„При пролетниците е истинска трагедия. Царевицата вече до половината е с изсъхнали листа, слънчогледът също на 1/3 е изгорял. Следобяд листата на пролетниците са като парцали“, разказва още Киров. 

И така неизбежно стопанинът стига до разрушеното българско поливно земеделие.

„България беше на първо място в Европа по поливни площи, от Бургас до Карнобат се поливаше всичко от езеро Мандра. Хората получаваха по две реколти, гледахме захарно цвекло, което е поливно. Окрадоха се тръбите, сега водата си отива в Гърция и Турция, където стопаните поливат безплатно, защото има държавна политика в това отношение“, казва още опитният зърнопроизводител.

"Ваденето на разрешително за поливане у нас е истинска епопея", сподели от личен опит Киров.

През тази година усилията му в тази насока са били успешни, но след 9 месеца ходене по гишета.

„Навсякъде плащах, за да взема вода, която тече и заминава. Нашите хидроинженери са правили хидромелиорации в арабските и африканските страни, а сега до къде я докарахме - да няма специалисти, това е политика за унищожаването на нашия поминък“, категоричен е зърнопроизводителят. 

Киров не одобрява практиката язовирите да са раздадени от общините за отглеждане на риба, тъй като обичайно водоемите се източват по Никулден, за да се продаде стоката и след това няма вода. 

„Няма и работна ръка, но защо да не поливаме, за да подобрим добивите си?!, пита той.