Мнозина си задават въпроси за селскостопанското бъдеще на Европа. Ще се подобри или не? Има ли смисъл да продължиш да бъдеш земеделец и животновъд? За момента сме наясно, че фермите в Европа трябва да поддържат производството на храни и при все това да останат конкурентоспособни и по-устойчиви, превръщайки се в решение за изменението на климата и загубата на биологично разнообразие. А отговорът на задачата може да се окаже комбинация между древни земеделски практики и иновативни, пише Earth.
Как фермерите се борят с климатичните промени?
Все по-голям брой изследователи търсят иновативни отговори, както и древни решения, като работят в тясно сътрудничество с фермери, за да проучат как традиционните и новите техники могат да им помогнат да отговорят на изискванията на бъдещето.
Повече от половин милион хектара от територията на Унгария например са пасища с „висока природна стойност“. Т.е. това са земеделски площи, доминирани от полуестествени растения, поддържащи биоразнообразието. В продължение на хиляди години тревопасните животни са оформяли екосистемата на тези равнини. Преди селското стопанство на много от тях вече са пасли мамути. Това означава, че пашата на тези унгарски пасища сега помага за тяхното опазване и техните екосистемни услуги.
Според Жолт Молнар, ботаник в Центъра за екологични изследвания (Ecolres), който е един от изследователските партньори на проекта BIOTraCes, традиционните знания не се учат в училище.
Не се учи от книгите, а от реалния живот и от природата. Учените и природозащитниците обаче често подценяват това знание, подчертава той.
Посредством девет казуса този проектът BIOTraCes има за цел да развие знания, инструменти и нови подходи, които насърчават едно по-позитивно към природата общество. В случая с Унгария това означава премахване на бариерите между традиционните знания, науката и хората, вземащи решения.
В Унгария повечето от богатите на биоразнообразие пасища са разпръснати. Ако искате да ги управлявате правилно и да ги защитите, трябва да местите животните си правилно. Затова знанията на пастирите са много важни.
„Традиционните знания са огромна база от знания. И ако се стремим към трансформираща промяна, имаме нужда от възможно най-много знания. Пастирите заслужават уважение и справедливост от обществото, което в момента не получават”, добавя Молнар.
Освен да стимулират биоразнообразието, фермерите е добре да се научат да комбинират културите. Растенията имат силата да трансформират слънчевата светлина в храна за останалите живи същества на планетата, а също така освобождават голямо разнообразие от химични съединения в почвата чрез своите корени и по този начин взаимодействат с живота под земята.
Един от най-важните елементи е азотът, който растенията използват като основен компонент на хлорофила (основен пигмент за фотосинтезата) и за изграждане на аминокиселини (градивните елементи на протеините). Нито едно растение не може да оцелее без азот, поради което фермите в ЕС използват близо 10 млн. тона азотни торове всяка година.
Има обаче семейство растения, които имат способността да фиксират азота от въздуха. Като си партнират с бактерии, бобовите растения като грах и леща са в състояние да трансформират азота в амоняк, съединение, което е полезно както за бобовите растения, така и за други растения, растящи наблизо. Селското стопанство също печели от тази връзка.
„Чрез отглеждането на бобови растения заедно със зърнени култури намаляваме нуждата от химически торове и увеличаваме здравето и разнообразието на почвата“, изтъква Шамина Имран Патан, преподавател и изследовател в Università degli Studi di Firenze, координатор на проекта Leguminose, който изучава ползите на древна техника, наречена intercropping.
„Взаимното отглеждане е техника за много култури, която включва култивиране на минимум две растения едновременно в едно и също поле“, обяснява изследователят.
Този метод на земеделие може да увеличи добивите на културите с до 20% и да подобри здравето на почвата, което след това намалява необходимостта от синтетични торове с до 50%. Взаимното отглеждане на култури може също така да увеличи биоразнообразието, повишавайки устойчивостта на земеделските системи към изменението на климата.
Друг фактор, определящ бъдещето на селското стопанство, е разпространяване на иновативните практики. През последните десетилетия броят на новите, иновативни земеделски практики нараства. Днес в рамките на инициативата за европейско партньорство за иновации в селското стопанство (EIP-AGRI) има повече от 3000 проекта, които търсят иновативни решения за селското и горското стопанство.
Древните и новите знания могат да работят заедно, така че селското стопанство да продължи да изхранва света, докато става по-устойчиво. Всички тези знания обаче не винаги достигат до практиците, както във фермите, така и в горите.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Тенденция: Вървим към две реколти зеленчуци годишно, трябва да учим пустинно земеделие
Малката община с най-доброто напояване в Испания
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА