Никога не е било лесно да се препитаваш със земеделие. Младото поколение фермери от Канада обединява усилия, за да се справи с предизвикателства, пред които техните предци не са се изправяли - рязко повишаващи се разходи, все по-малко достъпна земеделска земя и климатични промени, пише The Globe and Mail. 

Агровизионери: Как здравата почва ще направи фермерите по-печеливши?

 

Младите фермери в Канада трябва да измислят начин как да намалят емисиите от парникови газове, да адаптират методите си на отглеждане спрямо климатичните промени и при това да изкарват достатъчно пари, за да изхранват семействата си и да плащат заплати на персонала си. 

Според изчисления селскостопанските дейности в страната съставляват 12% от общите емисии на парникови газове в Канада. Селското стопанство е основен елемент на канадската икономика и представлява 7% от брутния вътрешен продукт през 2022 г., генерирайки приходи от 143,8 млрд. долара. Въпреки съществения му принос според фермерите достатъчно подкрепа от държавата няма. Назрява и все по-остър проблем с работната ръка. 
На този фон мнозина се обръщат за подкрепа към партньорски групи като Young Agrarians. Организацията е създадена през 2012 г. в Британска Колумбия и цели да информира и обучава младите ферми, организирайки семинари, мрежи и програми за споделяне на земя.

Според фермерите търсенето на организации за партньорска подкрепа расте, тъй като това е мрежа за споделяне на знания, особено относно регенеративното земеделие, което има за цел да възстанови качеството на почвата и да помогне да се издържат на ефектите от изменението на климата.

Най-новото поколение фермери в Канада е водещо в тази нова ера. Някои променят начина, по който управляват здравето на почвата, обработват и орат или използват енергия във фермата, докато други лобират за по-добра селскостопанска политика и увеличена подкрепа за обучението на други млади фермери.

Норм Ламот е част от новата вълна. Той е нетърпелив да изпробва нови щадящи климата техники и наставлява други фермери да направят същото. Решенията си винаги базира на изследвания. Макар Ламот да не е член на Young Agrarians, той знае колко полезни могат да бъдат селскостопанските изследвания. Той се надява, че продължаващото споделяне на знания ще насърчи фермерите да станат по-устойчиви. 

Ламот е фермер на пълно работно време от 3 години, след като изоставя корпоративната си кариера. Започва да се занимава със земеделие преди 10 години. В момента обработва около 500 акра площ, принадлежаща на семейството на съпругата му. Заедно отглеждат зърнени култури като соя, пшеница и овес, малко плодове, зеленчуци и стайни растения. Произвеждат и кленов сироп.

За Ламот подхранването на почвата е основополагащо. През последните 100 години в Северна Америка индустриализираните селскостопански практики, като оран, са довели до деградация на почвата. Това окислява въглерода в почвата, което я прави по-уязвима към последиците от изменението на климата като суша и наводнения.

За да възстанови хранителните вещества в почвата – често наричано „регенеративно земеделие“ – работата на Норм Ламот включва щателно редуване на културите и превръщане на отпадъци от листа в тор. 

„Нашата цел наистина е да възстановим тази органична материя“, казва той.

„Ако не можете да отглеждате реколта, не можете да плащате сметките си”, допълва Ламот, подчертавайки, че адаптирането на фермата към новите предизвикателства е бавен процес. 

Най-голямото предизвикателство е, че цикълът за изпробване на нови техники е дълъг. Отнема цяла година, за да се съберат данни и да се анализира, за да се вземе решение дали практиката а се повтори.  

Ламот е насърчен да продължи в същата посока, благодарение на държавното финансиране за фермери, което стимулира изпробването на нови земеделски подходи. Тази година той получи награда за своята проактивност в практикуването на устойчиво земеделие от Farms at Work, организация за партньорска подкрепа, базирана в Онтарио.

Според Мохамад Яги, ръководител на политиката в областта на селското стопанство и климата в RBC Climate Action Institute, канадското селско стопанство не получава достатъчно подкрепа от държавата, за да има конкурентно предимство на световния пазар. 

Съединените щати и Европа са отделили милиарди за изследвания в областта на устойчивото селско стопанство и помощ за фермерите. Когато погледнем подкрепата, която се предоставя на фермерите днес, Канада определено изостава, отбелязва Яги.

Арзина Хамир и Нийл Търнър са друг актуален пример за новото поколение фермери в Канада. Те от личен опит знаят колко критична е ролята на държавата. 

През 2015 г. тя и съпругът й загубват цялата си реколта от лук, близо 40% от годишната продукция на фермата им. Безпрецедентната суша тогава изсмуква влагата от почвата. Затова Хамир и Търнър вече са максимално фокусирани върху устойчивостта. Това означава да се използва предимно ръчен труд, за да се избегнат тежките ефекти от обработката на почвата, да се инсталират слънчеви панели на покрива на дома им, и замяна на превозните средства, работещи на газ, с електрически модели

Хамир наскоро осъзнава, че земеделието при ограниченията на изменението на климата не може да се справи само – правителството трябва да се намеси. Днес тя лобира за политики, които могат да направят живота на фермерите по-лек.

„Фермерите не обичат да се оплакват“, отбелязва Хамир. Затова се е нагърбила със задачата да разказва техните истории на широката общност. Хората трябва да разберат през какво минават фермерите. 




ВИЖТЕ ОЩЕ:

Перспективите пред земеделието през погледа на ESG

Какво трябва да знаят фермерите за покривните култури и новите изисквания?

Александър Сотиров: Полетата сами показват от какво имат нужда