Наблюдаваме поредната трудна година за земеделците по всякакви критерии. Климатичните промени са едно от нещата, с които фермерите се опитват да се справят в годините и по-скоро да нагодят практиките си спрямо променящите се ситуации на полето.

Агровизионери: Как здравата почва ще направи фермерите по-печеливши?

Тази година наблюдавахме екстремни суши, наводнения, замръзвания на овощни видове. Какво още да очакваме в краткосрочен план в селското стопанство? Агри.БГ разговаря с климатолога Симеон Матев. Той е асистент по климатология в катедра "Климатология, хидрология и геоморфология" на Софийския университет и автор в платформата "Климатека". 

“Времето тази година действително ни се представя голям набор от несгоди. А земеделието е секторът, който изпитва може би най-голямото влияние от тях. 

От тази гледна точка моят съвет към всички, които се занимават със земеделие, е да се запознаят по-подробно с това какви климатични промени са настъпили, как са се променили температурите - в каква посока, как са се променили валежите, и да проучат кои сортове на културите биха били най-подходящи за тях.

Колкото и да се затопляме, ние няма да можем все още и на този етап, да произвеждаме топлолюбиви култури, които са характерни например за Гърция или за Южна Италия. Не за друго - температурните условия може и да ги изпълняваме вече, но сами ставаме свидетели, че след дългата гореща вълна имаме едно сериозно застудяване, при което бяха измерени рекордни минимални температури. Тоест нашата страна е разположена на такова положение, че е доста отворена за интензивни застудявания от север. 

Дори и да не се случи тази година, може да се случи следващата, но винаги в края на пролетта - началото на есента, ние не сме застраховани от спускане на полярен въздух, който достига до нашите ширини. И този полярен въздух макар и за ден-два да стои на нашата територия, ще се окаже пагубен за по-топлолюбивите култури”, категоричен е Симеон Матев.

Вижте актуалната прогноза за времето, изготвена по поръчка на Агри.БГ

По думите на климатолога на годишна база валежите не са се променили значително, но се променя вътрешно годишното им разпределение, тоест вали по-рядко, но в големи количества, а това е доста нездравословно за повечето земеделски култури. 

“Бих посъветвал земеделците да проучат сортове на сегашните ни култури, които да бъдат по-адаптивни на тези по-широки условия, които се наблюдават сега, а именно: по-високи температури, по-дълги периоди на засушаване, но и същевременно интензивни застудявания, последвани и от интензивни валежи.

Вече няколко години подред това се превърна в тенденция, а не просто аномалия. През последните години наистина вали още повече и тези валежи са за сметка на късното лято - края на юли и през по-голямата част от август, когато изобщо не вали. 

По този начин нашия климат се доближава повече до средиземноморския тип, за който е характерно засушаване именно през лятото и повече валежи през студеното полугодие”, обясни още Матев.

По думите му по климат София вече може да се сравни със Сандански. А Сандански по своите нови климатични условия се доближава до Солун. 

“Не, че София ще стане Сандански и Сандански ще стане Солун, но в някои отношения изпитваме климатичните характеристики на тези южни места, т.е студената климатична граница се е изместила с 200-300 км на север и именно това е най-явната и най-значимата климатична промяна, която се наблюдава”, разясни климатологът.

За какво още си говорихме - вижте във видеото.