След първия Консултативен съвет по овощарство и зеленчукопроизводство стана ясно, че от Министерството на земеделието и храните очакват от членовете на съвета да представят своите предложения за изменение на Стратегическия план. 

Ето какви са корекциите, които от Асоциацията на овощарите в България настояват да се направят в Стратегическия план. 

1. Обвързаното с производството подпомагане за плодове:

 

  • Увеличаване на планираната ставка за плодове с 25%, както и на планираната максимална такава. 

Тази необходимост идва от увеличените разходи на производството на плодове през изминалите 3 години.

  • Изравняване на подпомагането между основната група плодове (ябълки, череши, праскови и т.н.) с това за сливи и десертно грозде. 

Аргументът тук е нивото на разходи, което е сходно с това при културите от основната група, но цената на реализираната продукция е с поне 100% по-ниска от тази на черешите, например.

  • Премахване на направлението Планински плодове и зеленчуци и насочване на освободения бюджет към групата на плодовете и зеленчуците. 

Това ще допринесе за увеличаване на ставката за плодове, което с оглед инфлацията през изминалите 3 години е напълно обосновано. Разумно е фокусът на държавната политика да бъде насочен към рентабилното производство, това, което може да осигури достатъчно и качествена храна за българския и чуждестранен пазар, аргументират се от асоциацията. 

2. Еко схемите: 

 

  • Намаляване на бюджета по еко схема „Поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура“ и насочване на повече финансов ресурс към еко схемите, които са допустими за заявяване от производителите на плодове. 

Бюджетът по тази еко схема е твърде висок на фона на останалите, при които разходите, произтичащи от поетия ангажимент едва се покриват от подпомагането.

  • Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал: Необходимо е поне двойно увеличение на ставката за трайни насаждения, за да се постигне желания резултат от прилагане на схемата.  

В момента ставката е твърде ниска на фона на ангажиментите и разходите, които се извършват. Това е проблемът и при останалите еко схеми, касаещи трайни насаждения.

  • Еко схема за намаляване използването на пестициди: Разходите, възникващи от поемане на ангажимент по схемата са твърде високи в сравнение с подпомагането, което би се получило. Категорично е необходимо да се увеличи нивото на подпомагане, а съответно и бюджета по схемата. 

По този начин повече производители на плодове ще бъдат мотивирани да участват и да прилагат изискванията по еко схемата.

  • Еко схема за екологично поддържане на трайни насаждения: Отпадане на изискването за засяване на тревни смески/азотфиксиращи култури; 

Увеличаване на нивото на подпомагане, тъй като то към момента е планирано с 37% по-ниско от ставката на площ по аналогичното направление „Борба с почвената ерозия“ от мярка 10 в изминалия програмен период. 

Същевременно дейностите, произлизащи от ангажимента, са по-скъпи вследствие на инфлацията, коментират от асоциацията. 

  • Еко схема за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми: Да отпадне като интервенция; Планираното подпомагане е твърде високо на фона на дейностите по ангажимента.
  • Еко схема за разнообразяване на отглежданите култури: Да се включат трайните насаждения като допустими култури по схемата.
3. Интервенции от Втори стълб:

 

 

  • Интервенция „Насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви на климатичните условия“: 

- да отпадне изискването за неприлагане на продукти за РЗ и торове – мотивът тук е, че сортовете са устойчиви не на болести и неприятели, а на климатични условия. Не съществуват сортове, които са устойчиви на всички вредители; 
- да отпадне ограничението за заявяване на до 5 ха от вид култура за стопанство.

  • Интервенция „Намаляване употребата на продукти за РЗ и торове чрез контрол на крайния продукт“: 

- Да отпадне дискриминиращото изискване продукцията да бъде продавана на лицензираните стокови борси и тържища;

Вероятно повече от 90% от производителите на плодове реализират своята продукция чрез дистрибуционни канали, различни от стокови борси и тържища. И тук е важно да поясним разликата между стоковата борса или тържището като юридическо лице и търговците, които наемат площи в тези обекти. Масово производителите продават на търговци, които наемат площ или помещения в рамките на  тържищата, а не на самите тържища, посочват от асоциацията. 

- Да отпадне изискването за лабораторен контрол на 90% от продукцията;

- Планираното ниво на подпомагане е твърде ниско, за да покрие разходите, произтичащи от изпълнението на изискванията: или да се увеличи нивото на подпомагане до адекватно такова на разходите, или да се търси вариант, държавата да поема разходите за лабораторните анализи на продукцията.

От Асоциацията на овощарите в България посочиха за Агри.БГ, че по-голямата част от тези корекции в плана се припокриват с исканията и на останалите организации от сектор “Плодове и зеленчуци”. 

Още преди да бъде преполовен месец септември помените следва да бъдат представени в Народното събрание, а Европейската комисия изисква корекциите ни да бъдат изпратени в Брюксел до 30 септември. 
Очаква се до края на годината да се получи одобрение от ЕК, което ще се предхожда от няколко месеца преговори и изчистване на текстовете. 

За нас пък ще бъде интересно дали този път предложенията на бранша ще бъдат взети предвид, а не какот се оказа в началото на годината - да бъдат поставени пред свършен факт и то с изненади. Първи овощарите и градинарите реагираха, а след това и зърнопроизводителите се включиха по темата с мнение, че планът трябва да се промени. 

Заявката на Министерството на земеделието е заложеното в Стратегическия план да бъде опростено и по-ясно, така че фермерите да не се налага да имат по няколко виски образования, за да разберат какво точно се изисква от тях. 
 

Информационната кампания "ОСП работи за нас: Много повече от политика!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg