Министерството на земеделието проведе информационна кампания за новите моменти в Стратегическия план. На много места желаещите да посетят събитията дори надвишаваше възможния капацитет на залите. Последваха срещи, организирани от Националната служба за съвети в земеделието, както и от различни съюзи и организации. Каква обаче е равносметката и чувстват ли се подготвени фермерите?

Най-после: Кампания 2023 г. може да стартира

"Проведоха се информационни кампании. Присъствахме на почти всички от тях. Определено беше полезно, но по мое мнения със сигурност бяха закъснели.

Периодът, в който ние започваме да очертаваме наближава, а ние не се чувстваме достатъчно подготвени как и какво ще очертаваме и изобщо как ще получаваме субсидиите си? А какво остава, ако се стигне и до санкциониране? Изобщо не знаем и това.

Досега сме работили по един начин, а сега изведнъж трябва да започнем работа по съвсем различен начин. Много голяма част от всички описано в Стратегическия план е насочено към зелено и регенеративно земеделие. Някои хора ще кажат, че аз вече се занимавам с такъв тип земеделие и какъв ми е проблемът.. проблемът е там, че в известна степен има неща, които възпрепятстват не само самите нас, но и наши колеги. Аз не мисля само за себе си, част съм и от НАЗ и виждам, че изключително много хора, които досега са работили по един начин за 2 месеца трябва да променят изцяло технологията си за земеделие. 

Това нещо няма как да стане. Почти невъзможно е и е свързано с много ресурси. Техниката, която се използва за консервационни практики е много скъпа. Съгласен съм, че има програми, както и такава за иновации.. може би част от приоритетите ще бъде за купуване на такъв тип техника, но нека да не забравяме, че процесът по одобряване на проекти и доставянето на тази техника, е изключително труден и бавен.

А да не говорим в момента, че ситуацията в света с инфлацията е такава, че се забавят доставки, материали и т.н. В момента, ако искаш да си купиш техника, я поръчваш и я чакаш една година напред. Това изключително възпрепятства и то допълнително този процес по промяна на технологията изобщо да се случи", обясни фермерът Александър Сотиров от Айтос.

Основните притеснения на фермерите, както и на Александър Сотиров, са свръзани с екосхемите.

"Някои от тях вече така или иначе си ги изпълняваме. Те бяха заложени в досегашните зелени изисквания, за да можем да вземем част от субсидиите си. Въпросът е, че сега са пожелателни и с различни ставки някои от тях вече имат допълнителни изисквания, които трябва да се спазват.

Например екосхемата, свързана с намаляването на използване на пестициди и в това число забраната за използване на глифозат. Ставката по тази екосхема е изключително висока, което предразполага всички земеделци да я използват. В това число и ние като земеделци, изпълняващи консервационни практики оттам сме доста засегнати, защото тази екосхема налага забраната на глифозат. Ние не можем да използваме тотални хербици, а именно регенеративното земеделие в момента е почти невъзможно без използването им.

Имаме два варианта за борба с плевели в нашите полета. Единият вариант е по химичен път, а другият е по агротехничен път, т.е обработка. Когато ние правим регенеративно земеделие ние не трябва да ползваме агротехническите мероприятия защото нарушаваме структурата на почвата, която се опитваме да възстановим и запазим. И винаги прибягваме до използването на тотални хербициди.

В случая когато те бъдат забранени, ние ще бъдем принудени да използваме агротехнически мероприятия. И затова казвам, че този Стратегически план не засяга само хората, които правят конвенционално земеделие, а засяга и нас", категоричен е той.

 

Информационната кампания "ОСП работи за нас: Много повече от политика!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg