По схемата за екологичното поддържане на трайните насаждения, която се отнася за почвената ерозия интересът е много малък – към 40% от заложеното, защото хората се страхуват да кандидатстват. 

Кирил Вътев: Каквито и стратегии да се правят, трябва да са съобразени с промените в климата

За това алармираха производители на плодове. „Ангажиментът е едногодишен, не можеш всяка година да сееш трева, как зачимяваш в такъв случай“, питат стопаните. От екологична гледна точка инсектите, които живеят в тези почви са по-адаптирани, отколкото ако се засяват нови треви. 

„Седем години ни подпомагаха по мярка 10, която е за ерозия на почвата да затревяваме и сега ще трябва да разорем между дърветата и да слагаме нови треви, защото трябва да имаме фактура за закупени тревни смески“, коментира за Агри.БГ Димитричка Търпанова, председател на Добруджанския съюз на овощарите. 

Оказва се, че по някои от мерките интересът е много по-малък, отколкото е бил очакван, а по други е 400-500% по-висок, какъв е случаят в зърнопроизводството. По-конкретно при "Запазване почвения потенциал и намаляване употребата на пестициди", където 90% участват производители на зърно. 

По време на Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство, който се състоя в петък, производителите са успели да поставят част от проблемите, които са свързани с изпълнението на ангажиментите по схемите. За тях особено голям проблем е проблемно работещата СЕУ.  

„Тази система не е направена да помогне на земеделския производител. Ние първо принтираме една камара документи, после ги сканираме и след това ги качваме в СЕУ“, сподели Живка Гроздева, председател на Асоциацията на овощарите в България: 

Според нея много стопани не са кандидатствали по интервенциите, които бяха предложени в кампанията, защото има предложени "безумни" изисквания, вкл. това да платиш на агроном, за да ти подпише, че градината ти е в плодоване. 

Оказва се, че понякога от хората с малките градини се искат сериозни суми, за да им се оформят документите и те се отказват.