На първото заседание на Комитета за наблюдение на Стратегическия план бе обсъждано въвеждането на технологични карти като основа на методиката за изчисляване на нивата на подпомагане за отделните сектори. Такава за пчеларството обаче липсва.

Пчелари: Ако ще се пръска с дронове, да е само нощем

С тези технологични карти практически се задават основните приходи и разходи за всяко производство. На тяхна база пък се определят ставките за подпомагане. В сектор „Пчеларство“ обаче има пет основни и три допълнителни пчелни продукта, което би затруднило процеса по тяхното изготвяне. Министерството на земеделието или няма интерес, или няма административен капацитет да го осъществи.

„По принцип е добре да разполагаме с такава технологична карта, но ако не се разработи и обоснове добре, може да донесе и вреди“, коментира за Агри.БГ Сребрин Илиев – заместник-председател на Националния браншови пчеларски съюз. 

Негов колега споделя в социалните мрежи, че технологична карта в пчеларството може да се окаже нож с две остриета поради липсата на всякаква стандартизация на методите и средствата за работа.

„Изработването на технологична карта за сектора е принципен въпрос, тъй като спрямо нея ще се определят нивата на подпомагане. Ако нямаме такава, винаги ще спорим дали подпомагането е достатъчно, или не. И сега има такава, разработена от САПИ, no но не е публична. На база на тази карта преди три години нямаше подпомагане, а за миналата година пчеларите получиха по 40 лв. на кошер. Нужно е тя да бъде публична и да има правила“, категоричен е Илиев. 

Друг проблем според него е, че законодателството не позволява разполагането на пчелни кошери  на територията  на фотоволтаични паркове и вятърни такива. Това е една модерна практика в Западна Европа и САЩ. Големите енергийни компании я използват като част от своята социално отговорна политика, като дори заплащат на пчеларите. Включват се даже овце, които изпасват тревата и не се налага да се пръска с тотален хербицид.

Нашето законодателство е такова обаче, че това не може да се осъществи, тъй като всеки пчелин се води животновъден обект по чл. 137 и като такъв трябва да отговоря на определени изисквания. 

„Вече сме 2023 година, а още се занимаваме с кадастрални скици. Дори да имаш овощна градина, няма как законно да поставиш кошерите в нея. Дори пчеларят да има договор за наем, той трябва да обособи място, където да ги сложи, което е абсурдно“, възмущава се браншовият представител. 

Илиев е на мнение, че един пчелин може да бъде животновъден обект по смисъла на Закона за пчеларството, като в наредба към него бъдат описани правилата, на които да отговоря, включително и че подлежи на ветеринарен контрол.

„Сега в горите как ги разполагаме по GPS координати без парцел?! Там излиза, че нарушаваме закона. Какво пречи това хубаво правило, което бе въведено преди две години за горите, да се прилага навсякъде“, пита реторично Сребрин Илиев. 

Не на последно място, той посочва, че с нетърпение очаква доклада с отговорите както на своите забележки, така и на тези на други колеги относно проектонаредбата за прилагане на пчеларските интервенции. 

„В пчеларството има дейности с продължителен характер. Това беше един от недостатъците на Пчеларската програма – отваряха се приеми, нямаше кандидати и парите се прехвърляха към други дейности. Но това няма как да продължи, затова трябва да има пренареждане във времевите периоди за интервенциите в Стратегическия план особено за така наречените пазарни интервенции“, смята Илиев.