Комитетът по наблюдение на Стратегическия план възобнови своята работа, а с началото на заседанията, започнаха да бушуват отново и страстите в селското стопанство.

Обсъждани са множество теми, като най-важната може би, е промяната в Стратегическия план. По време на заседанието е станало ясно, че започва да се работи именно по това, като за целта ще бъдат сформирани различни тематични подгрупи, които ще се нагърбят с конкретни аспекти от Плана.

Всички обаче сме наясно как работи и Комитетът по наблюдение, и работните групи. Не един път експертите са признавали, че тези срещи са по-скоро с опознавателен характер. Изводите от тях са единствено за информация на ресорното ведомство и нямат по-сериозен характер. 

Тук, разбира се, стигаме и до готовността на земеделското министерство реално да се вслуша в нуждите на бранша и решенията, взети на различните комитетети, заседания, срещи и т.н. Едно обаче е сигурно - ако нещата продължат да работят както досега, колкото и групи, подгрупи и всякакви тематични комитети да сформираме - това няма да ни помогне да имаме по-добър и справедлив Стратегически план, с мерки, които реално земеделците МОГАТ да изпълнят. А не искат ли фермерите просто това?

Друга тема, записана в дневния ред на заседанието на Комитета по наблюдение, е била свързана с технологичните карти.

“Всички колеги единодушно решихме, че не искаме да се състои представянето на технологичните карти. На първо място, защото ги получихме два работни дни преди заседанието на Комитета по наблюдение. На второ място, защото отново ни се представят в pdf формат, плюс това в умален шрифт на текста, от който не се разчита нищо. На трето място нямахме възможност да направим никакъв анализ”, коментира за Агри.БГ Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я).

Вярвам, че за всички вече е пределно ясно, че именно технологичните карти, трябва да са ключовото звено, което да гарантира справедливо разпределение на бюджетите по всички схеми.

И докато на животновъдите бяха представени динамични технологични карти, изготвени от Тракийския университет в Стара Загора, то нещата в сектор “Растениевъдство” още са на ниво “ръководство за работа с Excel”. 

“Искаме да видим картите в активна форма, искаме изводите, затова кое, откъде идва, както и кое с какво е свързано. На всичкото отгоре резултатите, които дават технологичните карти в растенивъдството са такива, че не отговарят на реалната ситуация”, обясни Петков.

Относно промените в Стратегическия план, е възможно да се чака краят на кампанията по директни плащания. Че и защо не? Вече загубихме 6 месеца, а и имаме много “добър” опит в писането на интервенции и правила в дните преди Коледните и Новогодишни празници. Очевидно тази година няма да е по-различна.

“След кампанията ще има реални индикатори затова как се възприемат и прилагат интервенциите в реално време. Ще бъде направен анализа на това какво са заявили фермерите като екосхеми. Тук обаче отново стигаме до противоречие. 

По някои от схемите, които още не са готови, е взето едностранно решение от Министерството на земеделието, че тъй като ние не сме готови с тях и има много неясноти, те няма да се прилагат тази година. Излиза, че за 6 месеца експертите са си получили заплатите, а за това, че те не са си свършили работата по екосхемите - земеделските производители ще загубят хиляди и милиони левове. И това се приема някак нормално”, коментира още Божидар Петков.

Друго притеснение на фермерите е, че липсват методиките, по които се определят бюджетите и ставките. 

Божидар Петков даде пример със ставката за затревяване на междуредията, която е по-ниска от миналогодишната сума, като очевидно не е отчетена връзката между по-високите разходи за препарати, торове, семена, обработки и т.н.

“Има един елемент, който възмути всички ни. По интервенцията са представени най-общо приходи и разходи. 

Разходите по създаване на затревяване са например почвена обработка, цена на семената, затревяване и косене. После като приход е записана продажба на сено - 60 лв. 

По този начин, ако например разходите по създаване на мулч с изкуствено затревяване са 220 лв./дка. От тях спадаме 60 лв. приходи от продажба на сено и остават 160 лв. На базата на тези 160 лв. по някаква формула се определя ставката. Това е методиката.

Според нас това е изключително неприложимо както в овощни градини, така и в лозя. На първо място, защото косейки тревата с мулчиращи агрегати, тя се надробява и си остава там. Това е за зеленото торене. От тази трева не става сено. Второ, в междуредията ние изхвърляме остатъци от клони, издънки, които са дървесен материал и той не става за храна на животните. Трето, една трева, за да стане на сено, тя трябва да бъде изкосена, а не мулчирана. Трябва да бъде обръщана, за да изсъхне и затова ни трябват още инструменти - косачка, сеносъбирач, обръщач, балировачка. Защото няма как като едно време да ги трупаме на купчина.

Тук излиза пак омагьосаният кръг, че нямаме официална методика. В същото време методиката, която е използвана, не е на база на официални технологични карти, а си е донякъде измислена. Тази цена за сеното също е нереален приход. 

Нямаме официални технологични карти, нямаме методика, а в същото време имаме ставка, която според нас е изцяло фалшива”, заключи Божидар Петков.

Комитетът одобри и критерии за оценка по интервенции, подкрепящи създаването оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации, пчеларството, оперативните програми за сектор „Мляко и млечни продукти“. 

Били са обсъдени критерии за избор на стратегии по подхода Водено от общностите местно развитие.

И може би най-добрата новина от заседанието на Комитета по наблюдение, поне за нас - журналистите. От години настояваме всички тези срещи и заседания да бъдат публични. Най-накрая има идея това да бъде възможно.

“Въвеждаме възможността да има онлайн излъчване на дебатите или част от тях по решение на председателя на мониторинговия орган и поемаме ангажимент документацията след заседанията да бъде оповестявана в кратки срокове”, съобщи заместник-министър Георги Събев по време на заседанието, цитиран от аграрното министерство. 

В изказването си Събев коментира още, че “това ще повиши доверието в Общата селскостопанска политика и различните модели за подпомагане”. 

Според мен обаче е нужно доверие в държавата, в министерството и в браншовите организации преди всичко. От години следим как определена важна информация достига само и единствено до избрани хора, които самостоятелно решават как да боравят с нея. Виждаме и как организации, имащи достъп до информация, не я споделят със своите членове. Не малко са и фермерите, които именно заради това не членуват никъде... и остават неинформирани за много неща.

Със сигурност всичко това не кореспондира с “прозрачен”, “открит” и “публичен” - все думи, които политиците обожават да използват. 

Въпреки това светлина в тунела има, а ние сме там, за да я видим. 

 

Информационната кампания "ОСП работи за нас: Много повече от политика!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg