Много ме сърбят ръцете за истински промени, вие много добре го знаете, включително и за поземлена реформа. Това каза за Агри.БГ служебният министър на земеделието Явор Гечев по повод безкрайните проблеми в сектора.

Явор Гечев: Има тежко закъснение по Стратегичесикя план

Това е често наблюдаван процес - всеки нов министър, бил той и служебен, пристига със заявката да оправи проблемите, а впоследствие се фокусира върху спешните теми и останалите изостават като по-неналежащи.

Не е изненадващо, разбира се. Няма как затлачени с години спирли от неадекватности, застинали проекти, замразени стратегии, да се разрешат за месец-два. 

Да ги изброяваме ли? Със сигурност ще пропуснем нещо. 

Но можем да споменем тези, които дори на нас журналистите вече не ни се споменават, защото знаем, че нищо няма да стане. 

Мине не мине и някой позхваща: поземлена реформа, закон за браншовите организации, напояване, виртуални стада, реализация на млякото, отношевия търговски вериги/сектор “Плодове и зеленчуци”... 

Няма да продължавам - знаете ги всички. 

И реалността опира до това, което казва Гечев, въпреки споделеното желание за реформи. 

“За съжаление в момента продължаваме да кърпим кръпки, защото нито имаме толкова време, нито имаме Народно събрание, което да ги прави (реформите - бел. авт.)”.

Земеделската общност е вперила поглед в изкусуряването на Стратегическия план за българското земеделие, който следва да се прилага от догодина. 

Той, разбира се, още не е готов.  

Всички се надяват, че точно с този план, залагайки параметрите и рамките за следващите седем години, ние ще поизчистим точно тези отдавна въртящи се в агропространството въпроси. 

Питам служебиня министър кой ни е най-големият проблем в Стратегическия план?

“Всичко. Той няма малки и големи проблеми. Той трябва да е готов целият, защото не може да се каже, че ще пуснем едното, а другото не”, обясни Гечев и добави:  

“Казвам го ясно на вашите читатели, за да го знаят. В Стратегическият план има неща, които трябва да се свършат и след неговото утвърждаване. В това число влиза и законовата рамка. В рамките на 6 месеца до 1 година от утвърждаването на Стратегическия план. На 1 януари,  според мен, трябва да бъдат написани всички насоки. Да речем, че някои от тях може да останат, ако се налага. Но не може седма година от прилагането на досегашната програма да не са разписани някои от мерките”. 

По думите на Гечев не е адекватно да се изплзва термина “апетитна мярка” - нещо, което редовно чуваме от различни представители на институции, а и не само за възможностите по Програматаза развитие на селските райони (ПРСР).

“Какво значи, че една мярка не е апетитна, а че друга е апетитна!? Щом е констатирано, че в дадено направление има проблеми, когато не се пускат средства натам, тези проблеми няма да се оправят. Или като се прехвърлят пари от една мярка в друга”, коментира служебният министър. 

Той даде и пример. 

“Има сложени пари за капацитет на земеделските производители по отношение на IT умения, дигитални системи и тем подобни. Като вземем парите оттам и ги прехвърлим в подмярка 4.1, ще се реши ли проблемът с достъпа до дигитални услуги на земеделските производители? Не, той продължава да си затъва”, обясни Гечев. 

Успешното съсипване на селските райони

Именно заради това, според него, всички мерки трябва да се направят максимално бързо и да са готови предварително. 

“В рамките на първата година всичко трябва да е готово, да има график преди това - 6 месеца, една година. Земеделските производители да знаят предварително какво ще се отваря, а не две седмици, примерно, време, за което не можеш да си изкараш разрешително за строеж. Това е моето изконно разбиране. И това вашите читатели много добре знаят какво значи. Да си го търсят”.