Цените на зърното през последните две години и постоянно увеличаващите се разходи за производство провокират земеделските стопани у нас да търсят решения как да „изплуват“ от финансовия колапс.

„Ние сме една брънка от пазара и не можем да му въздействаме. Какъвто е, такъв е. Не можем да направим, да искаме да ви върнат 600 лева за пшеница и царевица. И каквито са цените, такива са“, коментира земеделският стопанин от Добруджа Кирил Жендов.

„В момента, когато ти трябват пари, продаваш. Ако можеш да съхраняваш и да чакаш, можеш да спечелиш. Но тази година, дето мина 2022/23-та, обратно стана пък. Който продаде в жътвата, спечели, защото тогава цените бяха високи. Ако някой владее пазара, той ще бъде властелин на света“.

Земеделските стопани от региона на Добруджа изчисляват, че производството и разходите по него са се оскъпили средно с 30-40%. Това изисква да се работи в посока сваляне себестойността на зърното.

Именно това е започнал да прави земеделският стопанин Кирил Жендов като залага на технология, която носи редица ползи – както за добри финансови резултати, така и за опазване на почвата и природата.

Нещо повече – фермерът е изпреварил във времето всички екологични изисквания на Европа:

„Моята технология изпълнява 1000% изискването по ДЗЕС-овете - 8, 7, всички там. Не ни трябва нищо да променят. Защото нямаме нужда. Аз нямам нужда да променят ДЗЕС-овете".

За да бъдат ефективни европейските регулации, субсидиите трябва да се изплащат на литър изразходвано гориво, предлага стопанинът. „И ако искат коректно да субсидират земеделските производители, за да променят практиките в полза на природата и на времето, трябва да субсидират на разходван литър гориво на декар. Няма по-точна единица, която да определя, какво правиш в полето. Сега в момента 7,3 литра на декар. А но-тилърите и технологията, която аз изповядвам, са 3 до 4 литра.

Това е 50% от горивото сваляме. Това е замърсяване, това е въглероден двуокис, това са чудеса на чудеса. Всичко, да. И тези неща, ако искат Европейската комисия и Министерството на земеделието, Държавен фонд „Земеделие“ да оценят кой какво прави за природата, трябва да се обърнат с лице към този проблем.
Аз казах, това е разковничето. Литър разходено гориво на декар. Добре, веднага българинът ще каже, ама аз ще скрия половината гориво и ще кандидатствам с половината. Добре, ама като дойдат данъчните и ти кажат, е как то горивото се следи с GPS-а, доставките, всичко и се знае колко гориво е влязло. Идват, засичат ти горивото, ама не е толкова горивото, ами долу. Дай парите двойно сега и няма да има спекула. И горивото казва, че ти действително се грижиш за почвата или за микробиологията".

Преди около 13 години фермерът променя изцяло отношението си към земеделското производство. Основата му цел е консервационно земеделие, т.е. запазване на живота в почвата. Резултатът днес е видим – въпреки тотално оскъдните валежи в Добруджа от началото на годината, в полетата на Кирил Жендов влагата се вижда с просто око.
„Влага имаме в полетата, пшеницата с май месец, ако падне един дъжд, мисля, че трябва да имаме пшеница нормална реколта. Ечемикът на 100% е осигурен. Слънчогледът и той е осигурен до голяма степен. Царевицата, може би, ще иска във вегетацията един, два дъжда, от 50 до 100 литра дъжд. И ще имаме резултати. Почвеният слой, еднометровият почвен слой, е пълен при нас".

През последните години в Добруджа настъпиха жестоки суши. Те обаче сякаш „заобиколиха“ полетата на земеделския стопанин. През тежката 2020 г. Кирил Жендов жъне около 600 кг царевица, докато на други места добивът е бил десет пъти по-малко.

Разликата в технологиите си казва думата: „Аз имам сведения за станции, такива, които отчитат валежите. И там, където нямаха добиви, имат по 350-380 литра дъжд през годината. Което с 350-380 литра дъжд тази технология гарантира добива между 600-700 кг царевица, не говоря за пшеницата. Пшеницата си е още по-добре, защото тя използва зимната влага и съвсем по друг начин се представя. А слънчогледът с тая технология е невероятна култура по рентабилност. Тя просто няма култура, която да се приравни към нея по рентабилност с тази технология. Защото тя една година ти нищо не правиш, само чакаш да сееш. Всичко си запазил вътре, влага, всичко, каквото има почвата си е там. Със сеитбата внасяш торове, един хербицид и отиваш на жътва". 

Важно условие за „живата“ почва е да не пречиш на природата да си върши работата. На практика трябва да се оставят бактериите на спокойствие, за да има резултат. 

„Бактериите, когато минеш 3-5 години период, в почвения слой, горният там 5-6-7 сантиметра, се нормализира почвената биота. Там антагонизмът намаля, започват да се сработват бактериите, защото там има едни бактерии, се стремят да дадат едните бактерии, другите другите, така кръговратът е по този начин да захранят изискването на растенията. Всичкото е около кореновата система на растенията. И когато всичко се уравновеси там, с времето, всичко си идва на място. Там има ред. Природа. Да, природа, точно така. Има ред, който ред, ако не го нарушаваш, той се поддържа. 

Така е създадена планетата, така е създаден животът. Първо микроорганизмите, след това ние. Изчезнат ли те, следващите сме ние, няма шанс друг. Недей убива живота, недей убива живота!“, апелира земеделският стопанин Кирил Жендов.

В света са известни 32 почвени групи. У нас на открито имаме своеобразен музей, в който са представени 24 почвени групи с 276 почвени различия. Опазването на това богатство е от изключително значение – за икономиката, за здравето на хората, за бъдещето ни.