“Зелената сделка е нещо, което притиска селскостопанския сектор може би твърде много. Правилата и бюрокрацията за земеделските схеми правят живота на фермерите по-труден. Без подкрепа и без конкретни решения от страна на ЕК, новите изисквания не могат да бъдат приложени от фермерите”. Това каза в интервю за Агри.БГ Емилио Гонзалес, агроном, генерален секретар на Европейската федерация за консервационно земеделие (ECAF) и професор в Университета на Кордоба, Испания който е специализиран в обучението на инженери по селско и горско стопанство.

Акцентите:

  • Земеделският сектор в Испания страда - от климатичните промени, от липса на печалба и от липса на интерес от младото поколение;
  • Зелената сделка цели за кратко време да се случат огромни промени, без да има план Б за фермерите; 
  • В рамките на ОСП испанското правителство насърчи консервационното земеделие със силна подкрепа за фермерите - до 700 милиона евро годишно;
  • Нужни са поне 3-5 сезона преходен период за постигане на много по-добри резултати в консервационното земеделие;
  • Фермерите, които правят консервационно земеделие, ще бъдат в най-добра позиция да спечелят от пазарите на въглеродни емисии.


Каква е настоящата ситуация в селскостопанския сектор на Испания?

Селското стопанство е основен сектор в Испания, макар от икономическа гледна точка в момента да не е толкова силен както през 60-те и 70-те години на миналия век. То обаче има социално значение, защото това е секторът, който задържа хората в селските райони. В противен случай много хора биха се насочили към градовете, създавайки проблеми за обществото. Небалансираното разпределение на населението в страната би довело до изоставени селски райони, където нестопанисваната земя ще бъде предпоставка за пожари през лятото. Така че фермерите и хората в селските райони допринасят много за равновесието на страната и обществото.

Как изменението на климата засяга селското стопанство в Испания?

Изменението на климата е естествено, случвало се е в миналото, засяга ни и днес. Ние в Испания страдаме от тежка суша през последните четири селскостопански сезона и трябва не само да смекчим и предотвратим по-сериозни проблеми, но също така трябва да се адаптираме към нея, защото тя вече е тук.

В този смисъл, по първия Ви въпрос, земеделският сектор в Испания сега страда. Страда от суша, липса на печалба и липса на интерес от младото поколение.

Как испанските фермери приемат високите изисквания на Европейската зелена сделка?

Емилио Гонзалес: Що се отнася до Зелената сделка, това е нещо, което притиска селскостопанския сектор може би твърде много. Мисля, че правилата и бюрокрацията за земеделските схеми в Испания, а и в Европа правят живота на фермерите по-труден. Те трябва да подадат много заявления, да изпълнят много изисквания от Европейската комисия, за да получат субсидии, а усещането е, че това прави живота им много по-сложен.

В същото време Зелената сделка цели за кратко време да се случат огромни промени, без да има план Б за фермерите. Например голямото намаление на торовете, голямото намаление на използваните суровини, огромното увеличение на биологичното земеделие - всичко това не може да се случи “от днес за утре”.  Без подкрепа и без конкретни решения от страна на ЕК, новите изисквания не могат да бъдат приложени от фермерите.

В Испания днес това е свързано и с вноса на храни от трети страни. Например, ако на фермер в Испания не е разрешено да използва определени продукти в производството, той смята, че не се състезават в една и съща игра с фермерите извън Испания и ЕС. Така че тези двойни стандарти на международния пазар трябва да бъдат внимателно обмислени - ако дадени продукти са забранени в Европа, не са добри в Европа, то това трябва да важи и за останалите страни.

Какъв е изходът за фермерите от тази ситуация?

Емилио Гонзалес: В рамките на Общата селскостопанска политика, не всички европейски правителства, но испанското правителство насърчи консервационното земеделие от миналия сезон със силна подкрепа за фермерите. Тя може да бъде до 700 милиона евро годишно за следващите четири или пет години в новия програмен период на ОСП. Без да е задължително изискване, фермерите са възприели екосхемите за консервационно земеделие и почти са удвоили площта в Испания. Днес имаме 1,3 милиона хектара земя по технологията no-till (без обработка на почвата) и 2,4 милиона хектара с трайни насаждения в консервационното земеделие. И това е благодарение на тези екосхеми.

Испанското правителство също постигна споразумение с Испанската асоциация за консервационно земеделие „Живи почви“ за популяризиране на технологията сред земеделците. Предвидени са повече от 20 различни дейности, полеви дни, семинари, уебинари и други, които да помогнат на фермерите да разберат по-добре консервационното земеделие.

Така че моят отговор на въпроса ще бъде, че има светлина в края на тунела. И консервационното земеделие може да бъде в голяма подкрепа за фермерите, също и в България. Бих искал да напомня, че консервационното земеделие се основава на три принципа - минимално увреждане на почвата, тоест на практика без обработки на почвата; с постоянна почвена покривка ( вкл. покривни култури) и разнообразни сеитбообороти, за да се предотврати появата на вредители и болести. Така че тези три принципа са адаптирани към много европейски страни, а също и извън ЕС, и това са принципи, които могат да помогнат на фермерите да намалят разходите, да оптимизират използването на суровини, които са в основата на Зелената сделка.
 



Ние също се нуждаем от продуктивно земеделие, а консервационното земеделие е високопродуктивно. В Испания имаме повече от 30 години опит. Имаме фермери, които отглеждат подобни култури като тези, които отглеждате в България - пшеница, ечемик и царевица; слънчоглед, нахут, леща. Имаме шам-фъстък, но и много маслинови дървета, които не се отглеждат тук, но те са основна култура в Испания и са много добре адаптирани към консервационното земеделие.

Как испанските фермери правят прехода от конвенционално към регенеративно земеделие?

Емилио Гонзалес: Търпението е от ключово значение. Представете си, че 20, 30 и повече години интензивно сте орали, изтощавали, деградирали почвата си. Не можете да очаквате пълна промяна от следващия сезон. Това е процес. И в този процес земеделците трябва да разберат, че резултатите ще дойдат. И според мен помощта на асоциации на фермери, които вече са направили успешно прехода, е много важна.

В Испания имаме национална асоциация, както в България (Асоциация на българските но-тилъри), но също работим в по-малки групи. Имаме 11 малки групи, разпръснати в цялата страна, така че всеки фермер, който се интересува от регенеративно земеделие, може да намери такава ферма в радиус от 20-30 километра.

Обучението на фермерите и споделения опит за избягване на грешки, са много важни. Използването на правилните машини също. Тези машини могат да бъдат различни във всяка страна в зависимост от вида на почвата, в зависимост от вида на културата. Трябва да се направят няколко опита, за да видят какво работи добре и да помислят за сеитбообращения - за различни видове култури, различни видове корени, така че да могат да изследват своя почвен профил, да могат да подобрят здравето на почвата, да увеличат въглерода, да увеличат органичната материя, да използват бобови растения и да обогатят почвата си с естествен азот.

Нужни са поне 3-5 сезона преходен период за постигане на много по-добри резултати.

Какъв е вашият съвет към българските фермери и най-вече на тези, които преминават към регенеративно земеделие?

Емилио Гонзалес: Да бъдат щедри по отношение на трансфера на знания и технологии, така че ако споделят това, което са научили с други фермери, те ще им помогнат много и ще помогнат много на българския земеделски сектор.

Работя в Университета на Кордова, който е пионер в преподаването на консервационно земеделие в Испания, но ви казвам, че изоставаме от фермерите. Фермерите пионери в технологията са злато за нас, защото те са тези, които ни водят, работейки всеки ден на техните полета, рискувайки чрез промяната. Те са много, много ценни.

И един последен коментар, който бих искал да кажа на българските фермери, е да се свържат с българската No-till асоциация и да бъдат отворени към нови възможности.

На въглеродните пазари се откриват много възможности. Фермерите, които правят консервационно земеделие, ще бъдат в най-добра позиция да спечелят от пазарите на въглеродни емисии.

Знаете, че Европа работи върху регулация за сертифициране на ниво ЕС за задържане на въглерод в почвата. Така че се отваря добра възможност за фермерите. Те ще спестят разходи, ще прекарват по-малко време на полето, повече време със семейството. И съм сигурен, че след като “теглят чертата”, те ще бъдат щастливи, че са станали регенеративни фермери.