Очевидно е, че обществото ни трудно вече може да функционира без интернет. Ако той спре, 80 процента от една държава спира работа и това не е свързано само с проверката на лайковете под снимките ни в социалните мрежи. 

Огромно количество информация и функции текат и се случват чрез мрежата. 

За цифровизация на селското стопанство се говори от няколко години. Липсата на нови технологии е една от причините тези райони да се обезлюдяват. Никой не иска да оре с плуг, теглен от магаре, когато може да навигира трактора или да следи нивата на влагата в почвата чрез телефона си. 

За всичко това дори си имаме готова и публикувана - одобрена от Министерския съвет на държавата, Стратегия. Още през 2019-а година. 

Този документ просто си стои на сайта на аграрното министерство - престиж един вид, ако някой пита - имаме ли стратегия, имаме. Свършили сме си работата. 

Затова у нас като се заговори за стратегии и всички махат с ръка. Но пък без стратегия къде отиваме, по кой път тръгваме? Как я мислим тази работа?

От Брюксел искат да имаме план и ние го кроим от няколко правителства насам. Така го кроим, че е на кръпки и тропоска. 

Очакваше се в Стратегическия план цифровизацията да бъде фокус, който да доведе до по-устойчиво, адекватно, модернизирано, конкурентно селско стопанство. Където да има млади хора, ангажирани с производството на храната на обществото, но и които знаят как да използват блокчейн, за да продадат произведеното от тях. 

По Втори стълб на ОСП 2023-2027 се предвиждат интервенции. 

4 схеми: Консултантски услуги и повишаване на консултантския капацитет; Професионално образование и придобиване на умения; Подкрепа за оперативни групи в рамките на ЕПИ; Инвестиции в земеделски стопанства. 

"Можеше да имаме и повече интервенции, дава се възможност, но ние сме си избрали тези.  

По всички тези интервенции, които са свързани с цифровизацията, имаме ключова бележка от ЕК, че всъщност трябва да обясним по-подробно начина, по който ще подходим към цифровизацията. ЕК казва, че трябва да се обяснят по-добре действията по трансформация на селскостопанския сектор и на селските райони”, каза съвсем наскоро председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова. 

Какво всъщност е записано в забележките на Комисията?

“Като се отчитат тенденциите към обезлюдяване, бедност и влошаване на качеството на услугите в селските райони, в плана се обръща специално внимание на инвестициите в дребномащабна инфраструктура и инвестициите в земеделски стопанства, но няма достатъчно амбиции за „модернизиране“ на селските райони чрез по-силен акцент върху подкрепата за неселскостопанските предприятия, иновациите и цифровизацията.” 

И още 

Какво значи това?

“Цифровите иновации, включително бюджета за цифрова стратегия, да се обясни как ще бъде преодоляно цифровото разделение между малките и големите земеделски стопанства и как ще бъдат преодолени други разделения - секторни, селски, градски, възрастови и т.н.”, обясни Боянова и добави: “За мен тези интервенции не са достатъчни особено при мярката “Инвестиции в земеделските стопанства”, която всъщност включва всякакви видове инвестиции, включително за внедряване на нови технологии, но никъде не пише, че цифровите технологии ще имат приоритет. Според мен това не е достатъчно и смятам, че ЕК също счита, че нямаме достатъчно амбиция, четейки техните коментари”.

На фона всичко това, проект по подмярка 7.3 “Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване, пасивна широколентова инфраструктура и мерки за достъп до решения чрез широколентова инфраструктура и електронно правителство” от ПРСР - за 42 млн. евро, е отказан и парите са пренасочени към т.нар. Общинска подмярка - 7.2. 

По време на отчитане какво е свършено от екипа му (и грандиозни хвалби за рекордно подпомагане на фермерите), министърът на земеделието в оставка Иван Иванов обяви, че тъй като единственият бенефициер по подмярка 7.3 - Държавната агенция “Електронно управление”, е преминала към ресорното министерство, въпросната агенция се е отказала от проекта. 

Наред с безпрецедентното подпомагане, според повтаряните вече за n-ти път думи от Иванов, се случва безпрецедентна липса на достъп до широколентов интернет и в новия програмен период. 

И не е да няма пари. 

Но предвидените средства отиват за реконструкция и/или рехабилитация на съществуващи общински пътища и съоръженията и принадлежностите към тях и към реконструкция и/или рехабилитация на водоснабдителни системи и съоръжения в агломерации.

Министърът нарече тези пари “Остатъци от програми, които не са усвоени”. 

“Само 37% от домакинствата в предимно селските райони имат абонамент за интернет. Използването на интернет от бизнеса и домакинствата за електронна търговия, интернет банкиране, информация и обучение е далеч от потенциално възможното. Към края на юни 2015 г., България разполага с покритие от широколентова инфраструктура за достъп от ново поколение (>30Мbps) в размер на 72% от домакинствата, но достига едва 2.7% в селските райони, което е много под средното ниво за ЕС от 27.8 процента”, се казва в събиращата прах Стратегия по цифровизация на земеделието и селските райони. 

Никой не е против да се оправят приличащите на юфка пътища в страната, но както е тръгнало, ако не се модернизират тези райони, няма да има кой да минава по тях.