Един от важните елементи за бъдещето на родното селско стопанство са т.нар. инструменти за управление на риска. 

Явор Гечев: Има тежко закъснение по Стратегичесикя план

Още през февруари от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) отбелязаха в становището си по Стратегическия план, че Министерство на земеделието не залага достатъчно високи амбиции при управлението на риска в селското стопанство. Тези критики продължиха и след това. 

Като че ли никой от министерството не се се вслушал в тях, защото когато пристигнаха бележките от Европейската комисия по плана, в него могат да се видят редица места, в които се отбелязват различни необходимости от прецизиране, че дори и цели абзаци с “приканване” да се направят такива. 

В края на август - три месеца по-късно, нещата са на същото ниво. 
Поне така сподели с нас служебният министър на земеделието Явор Гечев, който пое ръководството на аграрното ведомство в началото на август.  

“Все още нямаме никакви разработки, повтарям - никакви, по отношение на управление на риска и финансовите мерки, които сме приложили, а там е много тежка работата”, каза той пред Агри.БГ. 

От страна на предишното ръководство на агрантоо министерство явно не са доловили нюансите между “управлението на риска” и “застраховането". 

“Явно е имало неразбиране, че това не е просто застраховане,  а е малко друга история. В “управлението на риска”, например, влиза и социален риск. Защото това е много важно - как да се гарантира социален риск на земеделските производители”, обясни Гечев. 

По думите му има остра и бърза нужда от написването на различни нормативни документи, за да може да се създаде правна рамка за тези инструменти. Гечев каза, че за целта е водил разговори със служебния министър на финансите, въпреки че тези реформи не влизат в задълженията на един служебен кабинет. 

“Пример ще дам - гарантиране на риска на малки и средни производители на плодове и зеленчуци, заедно с гаранции на сделки и т.н., в един момента имаме липса на стока в големите магазини. Тази липса, този дефицит, на практика изисква обем, качество, предварителен договор на зелено - тях дори можем да ги гарантираме под някаква форма и начин, защото малките или чувствителните сектори губят от обем. Друго е да има едно голяма корпорация, която всеки ден може да ти кара по 20, 30, 40 тона домати. Ние дори нямаме такива производствени единици в България. Друг е въпросът как трябва да имаме и как трябва да стане целия този процес”, каза служебният министър. 

Той информира, че има разбирането на колегите си от Министерския съвет, които да го подкрепят в намерението да се формулира какво означава кооперативна сделка и какво значи търговска сделка. 

“Това са две различни неща. Как на практика много производители в едно село - десетина, да речем, които произвеждат домати и как заедно ги продават през дружество, което е някакъв тип кооператив. Това обаче не е търговска сделка, а само окрупнява продукцията, ползва определен данъчен кредит за определен период от време, не плаща данък печалба, а те се разпределят надолу като аналитични партиди - което е 100-годишна история в Европа. А ние се чудим как да работи кооперирането”, разказа Явор Гечев, но има и пречка, добави той. 

“За да стане това, трябва да се променя закона за ДДС, а и законите за много неща - търговския, закон за кооперациите - за който бленуваме от години... 
Този пример, за който разказвам, се прилага във Франция. Ние се чудим защо нямаме окрупняване на продукцията, няма как и да имаме”, заключи министърът.