Всички знаят откъде тръгват т.нар. „коридори на солидарността“, но никой не иска да чуе къде свършват и колко солидарност всъщност има в идеята да се пускат без мита и тарифи стоките от Украйна към държавите от Третия свят, които имат нужда от тези храни.

Гласувайте: Планирате ли инвестиции в стопанството си през тази година?

Нали такава беше идеята, говореше се за опасността да останат гладни децата в Африка. И ако целта беше изпълнена, помощта би била безценна и за нуждаещите се от храна, и за нуждаещите се от финансова подкрепа украинци, въвлечени във войната. 

Всъщност късата писта, по която преминаха милиони тонове земеделски стоки свърша някъде из зърнените силози в България, Полша и Румъния. От това страдат още източноевропейски държави, а надменното отношение на Европейската комисия към проблема и размахването на сопата на санкциите в понеделник, показва доста лоша дипломация, от която остава горчив привкус.

И откога опитът да се защитят европейски фермери, каквито са хората, работещи в земеделието на страните от Източна Европа, се оказа проблем. Бариерата пред украинския внос досега е пусната от националните правителства на Полша, Унгария, Словакия, очаква се всеки момент Румъния и България да вземат решение за подобни мерки. 

Следим темата тук 

А интересните събития предстоят, в сряда се очаква да бъде удължено споразумението за безмитен внос на стоки от Украйна. И това буквално ще обрече много родни фермери на фалит, защото съвсем скоро те ще се окажат с две непродадени реколти – старата, която отиде курбан на солидарността и тези, която все още е в полето и се налива в класовете. 

Здравият разум, разбира се, все пак не допуска, че това решение ще бъде взето без да се помисли за последиците за голяма група от европейските фермери, част от които са и нашите стопани. И даването на пари не е основният изход. Смяната на кон за кокошка е добре познат сюжет в българския фолклор. Да се отпуснат 16,75 млн. евро, а да има загуби в размер на 800 млн. лева - 900 млн. лева (по статистика на Министерството на земеделието) не е особено равностойна сделка.

Подобна е ситуацията и в другите засегнати страни, затова няколко държави призоваха за създаване на единен европейски механизъм за купуване на украинско зърно и въвеждане на митнически квоти за селскостопански продукти от Украйна в ЕС. 

И понеже дотук все за зърно се говори, вероятно защото насъщният присъства на всяка трапеза, независимо дали става дума за северни или южни народи, за бедни или богати хора, не бива да забравяме, че и други подотрасли страдат от неконтролирания безмитен внос.

Всъщност доста преди войната най-голямата земеделска държава в Европа успешно ни заливаше с неособено качествен мед, с пилешко месо и яйца, както и с други земеделски стоки. А сега за засиленият внос на сухо мляко съобщава дори министър Гечев. 

А производителите на мляко се чудят какво да правят продукцията си, която се изкупува за жълти стотинки. 

Докога ще продължи тази война никой не знае, но цената, която плаща българското земеделие вече е доста солена. Затова не е лошо проблемите да се споделят и от страните, които са отдалечени от конфликта. Време е за истинска солидарност. 

Иначе другото го знаем – ситият на гладния не вярва.