Кои са най-големите износители на зърно в света?

Представители на сектора разказват, че по традиция зърнопроизводителите първо продават пшеница и царевица, а със слънчогледа се забавят, чакайки по-добри международни цени. Тази година, въпреки че към септември цената е била около 1000 лв. за тон, те пак са решили да чакат, но не са уцелили пазара. Така погледнато, математически от непродадения 1 млн. тона по сегашни цени те губят около 400 млн. лв. Но това е условна загуба, тъй като винаги борсовите котировки се движат, особено в периоди на кризи. Сега стои въпросът дали настоящите цени от 750 - 800 лв. на тон са под тяхната себестойност. Според зърнопроизводителите - категорично да. Те дават число от 1100 лв. за тон. Според търговци обаче вина за ситуацията имат и производителите: виждайки се с огромни печалби миналата пролет, те са започнали битка за повече земя и неразумно са вдигнали рентите с около 30% и сега те се движат от 70 лв. до 200 лв. на година за декар. За сравнение се сочат румънските ренти, които са по-ниски: 25 - 45 евро на декар. Въпреки това изчислението на близък до сектора източник е, че средният разход на декар е бил 140 лв., което при среден добив от 225 кг на декар прави тон със себестойност около 620 лв. Където и да е истината за себестойността, факт е, че пазарът е изиграл земеделците и те имат трудно решим проблем. Но решението на държавата в момента опитва да счупи и втори сектор с непазарни мерки. Украинският внос От септември 2022 г. до февруари 2023 г. вносът в България на слънчоглед от Украйна достига рекордните 429 хил. тона по данни на украинската аналитична агенция "АПК-Информ". С тези количества нашата страна се нарежда на първо място в евросъюза, като на втора позиция е Румъния - с 406 хил. т. Внесените от двете балкански държави количества представляват 54% от общия внос на украинската маслодайна култура във всички страни от ЕС. По данни на земеделското министерство от 1 януари до 31 март т.г. са внесени 151 хил. тона слънчоглед от Украйна при средна фактурирана цена 550 евро/тон. И края на статията в Капитал

Не се субсидира производството на зърно. Субсидира се производството на кислород , затова се нарича плащане на площ. Проумей го най-накрая.

Какъв кислород те гони па тебе?! Пасища, гори и ливади правят кислорода. Половината година нивите ви са мъртви пустини! Тровите наред почви, води и въздух. Добре най-накрая ЕС се осмели да ви премахне "зелените плащания".