"На първия ден като влязох попитах кое е най-спешното и най-важното, което трябва да свършим. Аз вече имах информация предварително и то доста.

Оказа се, че няма наредба, която да стартира кампанията. Ако сме я пуснели, щяла да стане за три седмици. Казвам о, не, всички, които трябва да я съгласуват да дойдат. След 6 часа наредбата беше качена. Така стартира кампанията по заявяванията. Аналогичен случай, само че вече за два часа стана и наредбата за био-то съвсем наскоро". Това каза пред Агри.БГ земеделският министър Кирил Вътев по повод работата му над 6 месеца като стопанин на земеделското министерство.

Какво още се случи за този период от време?

"Иначе създадохме Консултативни съвети. Първият, който не е съществувал досега, е по поземлени отношения, където всички, които имат отношение към земята, като собственици, ползватели, седнаха на едно място. Подготвяме законодателни промени.

Кирил Вътев: Искаме договорите да станат по-дългосрочни, да махнем едногодишните договори. 

Голям проблем е достъпът до вода за напояване. Ако имат облекчен достъп до вода за напояване, много земеделски стопани сами ще си направят напояването. 

Оттам нататък направихме Консултативен съвет по агрохранителната верига. В началото някои хора го възприемаха дори с ирония, но не е редно да бъде разделено производството на земеделски продукти (т.е на базови суровини) и тяхната преработка в храни. Това е една неразливно свързана верига. 

Големият ни проблем е, че досега тези два сектора са разглеждани поотделно, а те трябва да наистина да са в постоянен контакт и да се обезпечава българската хранителна промишленост със суровини от българско производство. Някои от решенията са с много сериозни инвестиции и изискват доста време, каквото е решението за кланици в България. 

Кланици в България има много, но нито една, която сериозно да продава месо. Затова тук е нужна предприемаческа инициатива, но в практиката на добрите примери е, че такива сериозни начинания се вършат от кооперативи на животновъди. Аналогично е с преработката на плодове и зеленчуци. И там имаме много малко предприятия, защото единствено преработващата промишленост може да изтегли цялото земеделие и да го развие и направи предвидимо", обясни Вътев.

По думите му по същия начин е и ситуацията с мандрите, тъй като основното оплакване е, че заради украинския внос на сухо мляко, фермерите не могат да продадат своето свежото мляко.

"Е, да де ама от Германия влиза много повече сухо мляко и то от много години. Така че не е това причината. Проблемът е, че около всяка мандра трябва да има кооператив от млечни ферми, които за години напред да знаят къде ще си реализират млякото. Ние тук си играем на натискане на цени. Това не носи на никого нищо добро. 

В същото време земеделските стопани (най-вече малките фирми) трудно стигат до пазара. Отново решението го има. Можем да го видим на много места по света и то се казва кооперативи", каза още той.

Земеделският министър изтъкна още и липсата на закон за браншовите организации.

"Работим и върху двата законопроекта - за браншови организации и за кооперативи, и за българска аграрна камара. Тя трябва да е една. В момента имаме две, че имаме и Български фермерски съюз. Тоест можем да кажем, че имаме нещо като три камари. Държавата е една. Във всеки бранш трябва да има една браншова организация, една камара, регионални структури.. но голяма част от претендиращите, че са браншови организации са си чисти регионални и с неясни членове.

Никой не може да каже какъв е броят. Опитвахме се, вадихме от търговския регистър. Стигнахме до 170 браншови организации, само дето не съм срещнал Асоциация на ловци на пеперуди. Има всякакви. А някъде са дублирани - хем животновъди, хем институт на жените. Идват като различни организации, а те са едно и също", заключи Кирил Вътев.