Земеделският министър Кирил Вътев участва на изложението "Sommet de l'Élevage" в Клермон-Феран във Франция.

Вижте още:"Sommet de l'Élevage": Устойчивостта в животновъдството е акцент на 32-рото издание

 

Пред Агри.БГ той коментира темата за кооперативите, селекцията в "Животновъдството" и бъдещето на нашия аграрен сектор.

"Виждате за какви животни става дума. Ние в България имаме някаква мечта само да имаме такива животни. Виждате и за каква селекция става дума.Организация от два животновъдни кооператива се е превърнала в бизнес за продажбата на семенен материал, ембриони от всички видове животни, включително и камили.

Ориентирали са се към пазара, правят перфектна селекция, но и правят бизнес с породи, защото са усвоили трасфера на семенен материал, ембриони.

Над 80 са техническите специалисти, които могат да отидат при животновъдите, да им извършват манипулациите, могат да ги обучат как сами да си изъвршват манипулациите и как животновъдите да произвеждат продукт с много по-висока продуктивност и много по-голям успех за пазара. Всъщност това е големият ключ към успеха", коментира Вътев.

По думите му във Франция има регионални камари, които са част от една национална камара.

"Тук ни изнесоха данни колко служителя има и как най-отдалечения служител, който подпомага фермерите, трябва да е на 20 км от конкретното стопанство. Това също е много интресно. Тоест всички регионални камари на Франция са обединени в една национална.

Ние започнахме май да правим камари. Кооперативи още не сме започнали да правим. Начинът, по който правим селекция и репродукция няма нищо общо с този, който виждаме тук във Франция.

При толкова години селекция и репродукция ние се борим да не се увеличава продуктивността на животните, да не се изисква по-висока продуктивност, а тук ни показват графики, които показват страхотен ръст на продуктивността. Докато не влезем в този режим няма как да имаме пазарен успех.

Разходите за едно животно или за едно стадо, са много различни когато гледаш малък брой животни. Когато гледаш по-голям брой животни вече самият мащаб намалява разходите. Докато се борим това да бъде заложено ниско - за какво се борим? Не се борим за пазарен успех.

И ако не осъзнаем колко е важно да правим пазарен успех, моята прогноза никак не е розова за близкото бъдеще.

Ще дойдат такива фирми, които знаят как се прави, ще ни изкупят, защото политиката на ЕС е към намаляване до спиране на сусбдииите. Не знам кога ще стане, но съм сигурен, че това ще стане. И при изравнени субсидии, ако ние не сме конкурентноспособни, няма как да направим пазарен успех.

А ако нямаме пазарен успех ще се чудим как да се отървем от аграрния си бизнес и тогава ще дойдат тези, които знаят как се прави и ще ни изкупят на безценица. Ето това ще стане в близките 5-10 години, ако не обърнем максимално отношението си към този бизнес и не го ориентираме към пазарен успех", каза още Кирил Вътев.

Той напомни, че агрохранителната верига тръгва от масата – от трапезата, от чинията. "След като имаш добро отношение към храната - уважаваш тези, които я произвеждат, тези които създават базовата суровина и така стигаш до фермата", сподели още министърът. 
За пример Вътев даде как в района на изложението има десетки ресторанти, които носят имената на породите, от които предлагат продукти.

„Кога ще стигнем до този момент, ние имаме нужда от повече комуникация. Дори на нашите автохтонни породи, които пасат над 170 билки – къде са продуктите, как запознаваме потребителите с предимствата на продуктите от тези животни“, попита министърът. Той е убеден, че не може да не искаме мляко от каракачански овце, все пак векове населението ни е оцелявало само с тази порода, чийто животни са пренасяни на номадски принцип през Родопите до Гърция и обратно. 

Същото важи и за останалите автохтонни породи, които са с висок социален и демографски фактор, защото в неблагоприятните планински райони те оцеляват перфектно. Но голямото предимство на породите са, че издържат в тези сурови условия, необходимо е потребителят да знае защо трябва да си даде парите и защо си струва да си купи тези продукти. 

Развитието на този процес обаче трябва да се започне от образованието. От думите на министъра стана ясно, че в момента се води голяма битка с държавната администрация. „Идеята на сегашния екип на аграрното министерство е парите за обучение да не отидат в Центрове за професионално обучение, където едни хора наемат други хора да провеждат семинари. Ако семинарите даваха резултат, къде може да ги видим“, пита още министърът. 
Целта е да бъдат възстановени институтите към Селскостопанска академия, както и учебно-производствените бази на аграрните университети, там да влязат водещи експерти, селекционери, ветеринари, зооинженери, агрономи по растителна защита и почвознание. Освен това да дойдат и  ученици от специализираните гимназии. Така ще се реанимира дейността на тези научни центрове, ще започне да се изграждат кадри и ще се вади продукция от тях.