По всичко изглежда, че управлението на оборския тор ще залегне като ехосхема, за която животновъдите ще могат да получават допълнително подпомагане в новия програмен период. Има обаче два съществени момента – при екосхемите ще се плаща на площ, което ще рече, че задължително условие е наличието на земя. 

Фермери, вижте какво ви готвят политиците

Като знаем проблема с недостига на пасища, ще е нужна промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Целта е да се постигне балансирано разпределяне на пасищата, като деликатен момент е дали предимство да се дава на досегашния ползвател или на местните животновъди.

Друго задължително условие, за което се говори и е все още на етап обсъждане на работни групи в Министерството на земеделието, е наличието на торова площадка. Според някои стопани тя е задължителна при регистрацията на обекта по чл. 137. Когато става дума за ЖО пасище обаче в чл. 18 на Наредба 44 не е посочено такова изискване. 

„А чисто на място, как биха се случили нещата? Имаш да речем 100 животни на 200 дка пасище. Ще ги обучаваш къде се ходи до тоалетна ли? Или ще обикаляш по цял ден да чистиш след тях?“, иронично коментира читател на Агри.БГ.

А докато чакаме какъв ще бъде финалният вариант на екосхемите, които ще залегнат в Стратегическия план, попитахме за вашето мнение в нашата тематична анкета: „Трябва ли да се подпомага използването на оборския тор?“. Положително са отговорили 83% от общо 318 гласували, което е повече от категорично мнение по въпроса.

Гласувайте в новата ни анкета: Успяхте ли да засеете пшеницата?

Участниците, обединили се около идеята за субсидиране на животинския тор, се различават единствено по своите аргументи. Според 39% естественото наторяване е алтернатива на скъпите промишлени торове, други 34% вярват, че това е вариант животновъдите да се възползват от екологичните мерки, а още 10% призовават да се поучим от опита на западноевропейските държави, като Германия например.

Едва 12% от анкетираните не виждат нищо добро в тази нова екосхема. Според 5% негативите са повече от ползите, други 4% са черногледи, че от това ще спечелят само големите ферми, а още 3% смятат, че тази мярка е неприложима у нас.

Докато изискванията за прилагане на мярката за управление на оборския тор не са ясно разписани, няма как да знаем какво ще се очаква от стопаните. Според представители на бранша обаче трябва да се работи в посока на опростяване, а не обратното.

„По регламент оборският тор трябва да отлежава 6 месеца и след това е нужно да се търси вариант къде да се пласира. Това е голям ангажимент към всеки фермер”, коментираха преди време от Обединени български животновъди (ОБЖ) за Агри.БГ. Затова те предлагат да има мярка за следствено наторяване след паша, което по думите им ще даде на стопаните много възможности и ще удовлетвори изискванията на ЕК.