Какво ви обещават партиите?

Предстои да избираме за трети път Народно събрание тази година. На 14 ноември гражданите на България ще упражнят правото си на глас. Земеделските производители са общност от няколко десетки хиляди души и са сериозна част от икономиката на страната. Политиците се упражняват да говорят за това колко е важно създаването на храна за човечеството, а дойдат ли избори - нещата стават вече от “важни” “животоспасяващи”. 

От 8 ноември се подават заявленията за Ковид мярката

Прегледахме отново предизборните програми на партиите, които според последното изследване на Галъп, публикувано в края на октомври месец, влизат в следващия парламент. 

Очертават се няколко направления - напояване, екология и конкурентоспособност на сектора. Това едва ли изненадва някого от земеделските производители, а по-старите сигурно вече го чуват за стотен път. 

Истината е, че това наистина са проблеми от години, върху които следва да се работи, но защо това не се случва, все още нямаме отговор. 

Не открихме в програмите нито дума за идеи за справянето с високите цени на торовете или на фуражите. 

Започваме отдолу нагоре за разлика от предишния ни анализ по темата, когато вървяхме в низходящ ред. 

В продължение на доста години представители на тази политическа сила ръководеха сектора и за нас е крайно неразбираема липсата на отношение към него. 

Както и за изборите на 4 април, не личи да има сериозно внимание върху програмата. Каквато и да била, не само за земеделие. Върху две “дипляни”, както са ги нарекли от партията, има отбелязани различни политически мантри, които биха важили за всякакви избори, през последните 30 години - “Диалог между политическите партии за съгласие и приемане на приоритетите за развитие на страната ни; 
- Приемане на програма за ускорено икономическо развитие за постигане на средноевропейски стандарт н а живот  
- Възстановяване на доверието в институциите и координацията между тях, за да работят за благото на гражданите”. 

За разлика от преди няколко месеца, този път поне е споменато земеделието - на едно място и то е свързана с тезата, напечатана на дипляната - “ДПС осигури 70 млн. лв. за българските земеделци”. 

Може би следва да се допълни в текста, че и другите 5 партии, които бяха в пленарната зала, също го осигуриха, защото парламентарните групи гласуваха за актуализирането на бюджета на Министерството на земеделието със 72 млн. лв. Ако не става въпрос за тези пари, ще ни е любопитно за разберем повече. Но в програмата не е споменато. 

Очевидно от партията залагат на по-различни информационни канали като срещи, разговори и др. и подробностите от предизборната им програма остават неизвестни за случаен наблюдател, попаднал на сайта на партията. 

“Демократична България“ ще работи за изграждане и развиване на справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система и насърчаване на биоикономиката в България, на устойчиво земеделско стопанство, което отговаря на потребностите на обществото, допринася за опазване на околната среда и природните ресурси, както и за преодоляване на климатичните промени, което води до развитие на селските райони, като в същото време позволява на производителите да получават гарантирани доходи от своята дейност. Преминаването към устойчива продоволствена система, с нейните икономически, екологични и социални ползи, ще спомогне и за по-бързото възстановяване на България от кризата, следствие от пандемията от Ковид-19. така пише на сайта на обединението”. 

Тези цели ще бъдат постигнати чрез 28 точки, които са описани подробно. Те бяха там и преди изборите на 4 април. 

Така разбираме, че нищо не се е променило през тези месеци. Поне за “Демократична България”. 

А всъщност на европейско ниво нещата се развиха доста и се очаква малко след изборите у нас Европейският парламент да гласува трите регламента за новия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП). Това ще стане на 23 ноември, а Съветът на ЕС да ги приеме на 2 декември. 

Програмата на десните остава био, модерна и защитаваща амбициите на ЕК. “Насърчаване на поликултурното земеделие като противовес на монокултурното зърнопроизводство, което е особено приложимо в държава с разнообразно почвено-климатични условия като България” е една от целите. 

Все още ни липсва ориентир в програмата за това как ще бъдат постигнати заложените цели, с които да се реформира българското земеделие. 

Иначе, както и при първите парламентарни избори за тази година, сега програмата за земеделие на “Демократична България” е най-”зелената” от всички останали (където има програма, разбира се). Това логично се дължи на присъствието на “Зелено движение” в обединението. 

Може би ще е добре в контекста на предстоящо гласуване на Стратегическия план в бъдещото Народно събрание, тъй като за Европа “позеленяването” на аграрната политика е от особена важност. 

Без промяна в програмата и за тези избори, “Има такъв народ“ отново наблягат на законовите промени. Според партията заложените цели като “Повишаване конкурентоспособността на земеделските производители и структурирането им като равностойни партньори на изпълнителната власт”, са изпълними за между 1,5 и 2 години.  

Това повишаване на доходите те смятат да се случи чрез “инкорпориране в Стратегическия план по ОСП на принципите на пазарната икономика”. Мъгливо и неконкретно ни оставя това обяснение. 

Структурирането на бранша, т.е. създаването на Закон за браншовите организации, е сред приоритетите на формацията. 

Кръговата икономика също е засегната в програмата на “Има такъв народ“ и по-специално “създаването на кръгови работни места”. Нещо, за което от Българска асоциация за кръгова икономика и биотехнологии говорят от края на 2020-а г. 

Не е ясно как от партията ще убедят фермерите да създават такива работни места, тъй като в програмата не е записано, но поне звучи новаторски и е в духа на екоидеите на ЕК. 

Вграждането и възпитаването в принципите на кръговата икономика е чудесен предизборен лозунг за по-начетените и ориентираните към зелена планета избиратели. 

От формацията възнамеряват да постигнат тези си цели със “създаване на законови и икономически стимули за осигуряване на „зелено и здравословно селско стопанство“. Не е посочено какви ще са те. 

Новата политическа партия на хоризонта иска земеделието да е “Конкурентен сектор с висок експортен потенциал и добавена стойност”. Това е записано в програмата им. 

В нея са изредени още: - Интегриране на научни разработки и високи технологии от използването на ресурсите до управлението на отпадъците. 

- Земеделие и животновъдство с неутрален екологичен и климатичен отпечатък. 

- Ефективно и целесъобразно прилагане на зелени мерки на ниво ЕС.

Все неща, за които всички говорят и то от години и до момента не се вижда някакъв ясен резултат. Това са и амбициите на ЕК за следващия програмен период, записани в Зелената сделка, стратегията “От фермата до трапезата” и параметрите на новата Обща селскостопанска политика. 

Чудно ни е програмата на партията за ЕК ли е писана или за българските избиратели, но да видим обаче как смятат да постигнат целите си. 

Като първа точка за справяне с проблемите в селското стопанство е посочена нулева търпимост към корупцията в земеделието. Ясно е, че справянето с корупцията е лайтмотив на тази политическа формация и може би затова погледът е насочен натам. 

“- Създаване на комбинирани земеделски кооперативни борси, сертификационни лаборатории, митническо обслужване и логистика, които да премахнат посредниците в земеделието и да дадат възможност за класифициране на земеделските продукти и окрупняване на предлаганите обеми”. 

Отдавна се говори за коопериране, сдружаване и въобще организиране на фермерите, така че да има възможност тяхната продукция да се предлага на хранителните вериги, за износ и т.н. и отдавна е ясно, че това е трудно постижимо по доста причини, за които са изписани “тонове мастило”. Простете скептичното ни отношение, но за постигането на тази цел трябва да се започне от манталитета, според нас. 

От “Продължаваме промяната” смятат, че е необходимо да има “Активни преговори в ЕС за защита на производството на качествени български храни вкл. чрез преминаване към субсидиране на база реализирана продукция през новия програмен период. Защита на малките и средни стопанства и строг контрол върху тавана за максимална субсидия на земеделец с фокус върху свързаните лица”. 

Новият програмен период е договорен и то в европейските институции. Както споменахме - финалът е скоро и от “Продължаваме промяната” едва ли ще имат възможност да преговарят. В същото време дали ще има таван на плащанията, ще се реши от Народното събрание. Тогава от формацията ще могат да посочат и мотивите си за наличието на таван, тъй като в програмата им не са посочени.  

Любопитен момент за нас е създаването на “Електронна система за координиране на посевите, с цел оптимално предлагане и запазване плодородието на почвите, с подкрепа от аграрните университети”. Не е напълно ясно как ще се координират посевите и всъщност какво точно означава това. Но със сигурност запазването на почвите е добра идея, макар и не нова. 

“Подкрепа на микро, малки и средни земеделски стопанства чрез застраховане и договори за изкупуване на твърди цени, както и субсидии за поливни системи, оранжерии и екологично производство”.  Тук отново е уловен пулсът на проблемите на сектора, но не става ясно каква точно ще бъде подкрепата чрез застраховане. 

В момента има подобен инструмент - мярка „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“. Но като че ли е малко популярна. Също както и самото застраховане, а всички знаем, че причината е в условията, които предлагат застрахователните компании на фермерите. 

В програмата е засегната и болната тема на българските растениевъдите - напояването. Според партията е необходимо да се направят “Инвестиции в инфраструктурата за напояване – рехабилитация и изграждане на нова напоителна инфраструктура и стимули за изграждане на напоителни системи в земеделските стопанства. 

Няма политик, който да не се хване за темата за напояването, след като през последните няколко месеца тя излезе извън пределите на аграрните среди. Скандалите около “Напоителни системи” са много и то на различни нива - от злоупотреби до безхаберие. 

Начинът, по които изглежда българското напояване свидетелства поне за последното. Логично е формация, желаеща да влезе в българския парламент да се опита да посвири на тази струна на земеделците. В програмата не се споменава откъде ще се вземат тези инвестиции. 

От партията очакват “Значително улеснен достъп на потребителите до местна качествена продукция от земеделски продукти и храни; Минимизиране на
изкривяващи пазара практики; Подобряване на почвата, намаляне на
загубите от водна и вятърна ерозия”. 
Запазваме правописа, както е в програмата, макар да ни е известно, че думата е “намаляване”. 
По-важното е, че ефектите, които търсят, са повече за потребителите, отколкото за самите земеделци. 

За разлика от първата си възможност да представяне на програма за земеделието в началото на годината, социалистите този път са се постарали да обърнат внимание в конкретика на този сектор. 

Може би това се дължи на факта, че министерството на земеделието е управлявано от симпатизиращи или членуващи в партията хора и във формацията са добили представа за проблемите в сектора от първа ръка. 

В програмата е обърнато внимание на проблема с работната ръка. Фокусът не е  конкретно в земеделието, но, ако принципите, които са заложени важат и за този отрасъл, може да се каже, че от БСП са решили след дълги години да потърсят решение на този проблем. 

Иначе в глава “Земеделие” на програмата са записани 6 мерки, които от партията оповестяват, че ще бъдат приложени в първите 100 дни на управление. Ако обаче БСП не управлява, не е посочено дали тези мерки няма да бъдат предложени  в Парламента, например, като решения за справянето с проблемите. 

Като първо, и по тази причина го приемаме за най-важно, от БСП смятат, че трябва да се предприемат мерки “за възстановяване на унищожените хидромелиоративни съоръжения.  За съжаление, площите, които са обезпечени с поливни инсталации вече са твърде малък процент от всички обработваеми такива в страната”, пише в програмата. 

Още в началото на годината от БСП обещаваха, че ще спасяват напояването с европейски и държавни средства. Към момента не се уточнява откъде точно ще дойдат парите. 

Три от общо шестте точки за земеделие в програмата, са свързани с поземлените отношения. Две от тях са са регистри за земите, договорите, собствениците, ползвателите... Очевидно темата е важна за партията. 

За да не остане някой сърдит, от Столетницата са решили да напишат и че според тях в първите 100 дни е редно да се даде “Целева финансова подкрепа относно интензивните подотрасли в земеделието, а именно: зеленчукопроизводство (в т.ч. оранжерийно зеленчукопроизводство), овощарство, лозарство, животновъдство”. 

Не е посочена дали това ще е някаква държавна помощ като добавка към субсидиите, които се получават вече от Европа и от схемите с помощ от националния бюджет. Откровеният популизъм продължава и в поседната точка - “Държавна подкрепа за възстановяване на българския горски фонд”. Отново неясно как, но пък звучи хубаво. 

Партньорите за трети път тази година ще се явяват заедно на избори за Народно събрание. 

За разлика от началото на годината, този път на страницата на ГЕРБ има повече за земеделието, но пък останахме с убеждението, че четем някой от PDF файловете с Целите на администрацията на земеделското министерство за годината. 

Дори проверихме - последните три са почти идентични един с друг, че и с програмата за земеделие на ГЕРБ. Това означава, че целите в тях не са постигнати - някои от тях са видимо нереализирани и за невъоръжено с аграрната тематика око. 

Това говори, ако не за друго, поне за последователност. 

Основните им цели за следващите четири години са в четири посоки: 
– развитие на екологосъобразно селско стопанство; 
– постигане на модернизиран и устойчив селскостопански сектор; 
– справедливи и стабилни доходи за работещите в селското стопанство; 
– увеличено предлагане на български храни и продукти.

“В постигането на тази цел поемаме ангажимент за стимулиране на земеделските стопани да се грижат за околната среда и биоразнообразието. Насърчаване на биологичното производство”, посочват от партията, но и без да се ангажират така гръмко, ЕК предвижда в новата ОСП да има точно такова стимулиране чрез екосхемите, а увеличаването на биологичните площи е заложено като европейска цел. 

Незнайно защо от партията са решили да ни припомнят, че в следващия програмен период, в рамките на Общата селскостопанска политика България ще има достъп до над 7 млрд. евро, 5 от които са за преки плащания за земеделските производители и 2 млрд. евро за развитие на селските райони. Това в никакъв случай не подсказва какво смята ГЕРБ да прави с родното земеделие, освен че ще има 7 млрд. евро да ги разпределя според изискванията на ЕК.  

Според партията важен момента у нас е подобряването на качеството на  атмосферния въздух и посочват това като приоритет на последния си мандат.

Според тях, обаче, са необходими още усилия за ограничаването на емисиите на замърсителите на въздуха. Според ГЕРБ се налага да се прилагат структурни мерки при провеждане на ключови секторни политики, като селското стопанство е една от тях. Повече подробности не се дават. 

И в тази формация са се сетили за напояването. Нищо че по време на тяхното няколкомандатно управление то беше забравено, а тръбите гниеха.
Сега от партията се целят в цифрово напояване и повторно използване на води в земеделието. 

По кои тръби, бихме попитали ние. 

Поземлените отношение също попадат във фокуса на партията. Доброволна комасация по собственост на земеделските земи с промяна на правото на собственост и подобряване на процедурата по изготвяне на масиви за уедрено ползване; Оптимизиране на процедурата за разпределение на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлени фондове, е записано в програмата. Белите петна според документа няма нужда да се махат като понятие в поземлените отношения, дори напротив, от партията предвиждат реформиране на правилата за тях. 

Част от “обещанията” на ГЕРБ са заложени в самата политика на ЕС за селско стопанство - например - “Подкрепа на млади фермери и насърчаване стартирането на бизнес в селските райони – улесняване на достъпа до финансиране и до земя, подобряване на условията за животи и развитие на дейност в селските райони” и “Подкрепа на традиционни сектори – производство на плодове и зеленчуци, животновъдство, пчеларство”. 

Дори за пчеларството би било добре да има повече конкретика, тъй като това е един от секторите с най-сериозни проблеми, а пък подкрепата за него е съсредоточена основно в Пчеларската програма. Ако в ГЕРБ имат идеи в тази насока, нека да ги споделят с избирателите си. 

Вместо заключение  

Липса на въображение, ходене по проблемите, а не решаване им и развиване на положителните тенденции - това е общото впечатление от програмите на политическите партии, които разгледахме. 

Далеч сме от мисълта, че всичко е негативно, но определено заиграването с модерните и популярни в Брюксел фрази няма да оправят проблемите в животновъдството, да намалят вноса чужди храни или да увеличат броя на биопроизводителите. 

Споменаването на проблемите в програмите е добре, но пък в сектора си ги знаят. Стопаните имат нужда от конкретни решения, а не популисткото “стимулиране на земеделските производители”... 

Може и политиците да са изморени от безкрайния изборен маратон и това да е ощетило идейните им възможности. 

Партиите смятат, че обещаването на стимули е най-сигурният начин да стигнеш да сърцата на фермерите, но затъването в блатата на безразличието, няма да доведе до по-качествена, по-добра и по-вкусна храна. 

Изборът е ваш, на 14 ноември го упражнете разумно.