Историята на Фатме Наим от русенското село Кривня е достойна за възхищение. Тя не е потомствен пчелар, но от 16 години е избрала грижата за пчелите като своя мисия и начин на препитание. И въпреки че е на завидните 60 години, успешно се справя сама с обслужването на 140 кошера.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

В желанието си да обезпечи следването на сина си в Германия, Фатме е живяла и работила 12 години в Италия. Именно там е натрупала опит в производството на мед, като 6 години се е трудила в стопанство с 3500 кошера! За тази впечатляваща бройка са се грижили само 9 човека, тъй като нивото на механизация при нейния работодател в Калабрия е била на особено високо ниво. Нещо, с което в България трудно можем да се похвалим.

Повече за това, как Фатме Наим се справя сама със занаята, защо се е включила в протестите на земеделския сектор и с какви думи би искала да се обърне тя към колегите пчелари, прочетете в нашето интервю с нея.

Вие се включихте в протестите на Дунав мост. Какво Ви мотивира да го направите?


Много колеги пчелари се отдръпнаха, защото твърдяха, че протестът е на зърнопроизводителите, които ни тровят пчелите. Това са две различни неща. На този протест бяхме хората, които се трудим на тази земя и само ние знаем какво ще загубим, ако не си отстояваме интересите.

Често ходя в Турция и виждам, че колегите там работят основно подвижно пчеларство, което е много трудоемко. А ние в България си имаме стационарни пчелини, от които правим добив по два-три пъти годишно. Тук имаме природни дадености да развиваме пчеларство и трябва да защитаваме неговото оцеляване и развитие.

Вашият син е завършил лингвистика в Германия и е останал да живее там. Все пак проявява ли интерес към пчеларството?


Не знам дали моят син ще се върне, за да продължи започнатото от мен, но се радвам, че през последните години проявява все по-голям интерес. В началото той механично ми помагаше, докато сега ме разпитва повече. Всяка година той се връща по един месец в България през лятото, когато е основният медосбор при нас и се съчетават липа с букет. Синът ми помага с основната част от работата, а с останалото се справям сама. 

Какво Ви мотивира да продължавате с пчеларството?


Вече съм на 60 години. Преди 10 години вместо да отида при него в Германия предпочетох да се завърна в България, защото тук се чувствам най-добре. Живях в чужбина и знам какво е. Колкото и да си перфектен и изпълнителен, ти си винаги втора ръка човек. Надявам се, че нещо ще се промени с подписания по време на протестите меморандум. Ако не изпълнят обещанията си, ситуацията ще се влоши. Така съвсем ще загубим вяра в тези, които ни управляват.

Какво може да се направи, за да се защити имиджът на българския мед?


Например моят работодател в Италия добиваше огромно количество мед и на етикетите си имаше баркод, за да се знае чий е този мед и какво съдържа. По този начин има проследяемост, докато в България това го няма. Ако всеки сам се спасява, трудно би успял. Ден за ден, година за година – ей така ще си работи за едното препитание.

С какви финални думи бихте се обърнали към своите колеги пчелари?


Нека не се делим – всеки е тръгнал за едното парче хляб. Нека не се делим на биологични и конвенционални, кой е професионалист или любител. Всички ние сме пчелари и знаем какво е да се отдадем на пчелите. Всички виждаме задружната работа на пчелите в кошера – тя прави чудеса. Организацията при пчелите е абсолютно перфектна. Не е лошо да се ръководим от тях и във взаимоотношенията помежду си.