Историята на Фатме Наим от русенското село Кривня е достойна за възхищение. Тя не е потомствен пчелар, но от 16 години е избрала грижата за пчелите като своя мисия и начин на препитание. И въпреки че е на завидните 60 години, успешно се справя сама с обслужването на 140 кошера.
В желанието си да обезпечи следването на сина си в Германия, Фатме е живяла и работила 12 години в Италия. Именно там е натрупала опит в производството на мед, като 6 години се е трудила в стопанство с 3500 кошера! За тази впечатляваща бройка са се грижили само 9 човека, тъй като нивото на механизация при нейния работодател в Калабрия е била на особено високо ниво. Нещо, с което в България трудно можем да се похвалим.
Повече за това, как Фатме Наим се справя сама със занаята, защо се е включила в протестите на земеделския сектор и с какви думи би искала да се обърне тя към колегите пчелари, прочетете в нашето интервю с нея.
Много колеги пчелари се отдръпнаха, защото твърдяха, че протестът е на зърнопроизводителите, които ни тровят пчелите. Това са две различни неща. На този протест бяхме хората, които се трудим на тази земя и само ние знаем какво ще загубим, ако не си отстояваме интересите.
Често ходя в Турция и виждам, че колегите там работят основно подвижно пчеларство, което е много трудоемко. А ние в България си имаме стационарни пчелини, от които правим добив по два-три пъти годишно. Тук имаме природни дадености да развиваме пчеларство и трябва да защитаваме неговото оцеляване и развитие.
Не знам дали моят син ще се върне, за да продължи започнатото от мен, но се радвам, че през последните години проявява все по-голям интерес. В началото той механично ми помагаше, докато сега ме разпитва повече. Всяка година той се връща по един месец в България през лятото, когато е основният медосбор при нас и се съчетават липа с букет. Синът ми помага с основната част от работата, а с останалото се справям сама.
Вече съм на 60 години. Преди 10 години вместо да отида при него в Германия предпочетох да се завърна в България, защото тук се чувствам най-добре. Живях в чужбина и знам какво е. Колкото и да си перфектен и изпълнителен, ти си винаги втора ръка човек. Надявам се, че нещо ще се промени с подписания по време на протестите меморандум. Ако не изпълнят обещанията си, ситуацията ще се влоши. Така съвсем ще загубим вяра в тези, които ни управляват.
Например моят работодател в Италия добиваше огромно количество мед и на етикетите си имаше баркод, за да се знае чий е този мед и какво съдържа. По този начин има проследяемост, докато в България това го няма. Ако всеки сам се спасява, трудно би успял. Ден за ден, година за година – ей така ще си работи за едното препитание.
Нека не се делим – всеки е тръгнал за едното парче хляб. Нека не се делим на биологични и конвенционални, кой е професионалист или любител. Всички ние сме пчелари и знаем какво е да се отдадем на пчелите. Всички виждаме задружната работа на пчелите в кошера – тя прави чудеса. Организацията при пчелите е абсолютно перфектна. Не е лошо да се ръководим от тях и във взаимоотношенията помежду си.
;void(0);){kind=link}