До 2030 г. се очакват по-екстремни събития – по-горещо лято, по-мека зима и по-тежки бури, а прогнозата за периода 2050 – 2100 г. зависи от сценария, приет на срещата в Глазгоу, заяви Саманта Бърджис, заместник-директор на Атмосферната обсерватория Коперник, по време на конференцията на ООН за климата в Глазгоу, пише Agrarszektor.hu.
Как се прогнозират слани с точност до минута?
Учените забелязват, че глобалното затопляне не засяга всички части на света по един и същ начин. Европа например вече е с 2,2 градуса по Целзий по-топла, отколкото преди индустриализацията, много над ограничението за повишаване на температурата до 1,5 градуса по Целзий, договорено в Парижкото споразумение за климата. В момента изследователите прогнозират, че светът ще достигне праг на затопляне от 1,5 градуса по Целзий около 2034 г.
Знаем, че Арктика се затопля три пъти по-бързо от средното за света. Там вече е с 3 градуса по Целзий по-топло, отколкото преди индустриализацията, споделя Бърджис.
Скоростта на затопляне в Арктика се причинява от промяна в отразяващата способност на планетата, тоест от отразяването на слънчевата светлина от земната повърхност. Девственият бял лед действа като огледало, отразявайки повече слънчева светлина, отколкото поглъща, но ако ледът се стопи и върху ледените полета се образуват езера, отразяващата способност се променя. Интересното е, че същият ефект не се наблюдава в Антарктида, допълва изследователката.
Междувременно учените са озадачени, че Европа се затопля по-бързо.
2020 г. е била най-топлата година на Стария континент, като средните температури са били с 1,9 градуса по Целзий по-високи от дългосрочните средни за периода 1980-2010 г. и с 0,4 градуса по Целзий по-високи от предишния рекорд, казва Бърджис.
Затоплянето предизвика безпрецедентни метеорологични екстремни условия на континента. Наводненията, които засегнаха Западна Европа това лято, убиха 200 души само в Германия. Те бяха безпрецедентни, припомня порталът за астрономически и космически новини space.com.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Не се очакват валежи, а краткотрайно застудяване
Първата фенокамера за наблюдение на посевите заработи и у нас
3 млн. лв. ще получат фермерите, пострадали от градушката в Пловдивско
0 КОМЕНТАРА