Братята Динко и Станимир Диневи са потомствени пчелари, които сами си произвеждат пчелните майки. Държат на добрата селекция, а опит добиват от практиката, клипчета в интернет и специализирана литература. 

Кои фермери имат право на преотстъпен данък?

Любовта към пчеларството се корени десетки години назад във времето, когато прабаба им е практикувала занаята любителски. Щафетата поема баща им, който сега им помага основно в цеха, а младите действат на терен. 

„Регистрирани сме с 250 кошера, но в сезона заради отглеждачи, оплодни нуклеуси, бейби нуклеуси, стандартни нуклеуси, отводки, които правим за резервни семейства и за продажба при поръчки, е възможно общата бройка да надвиши 400. Но това е за кратко време. Зазимяваме 250 кошера плюс резерви от 20 до 50 броя пчелни семейства“, обяснява Динко.

Пред къщата в новозагорското село Омарчево ни посрещат хармонично подредени оплодителни сандъчета, в които той и брат му извършват отглеждането на майките.

„Създаваме семейство, в което поставяме маточник. Той се излюпва в сандъчето, майката се обгрижва, захранва се от пчелите и се изпраща на брачен полет, който трае около три дни. Всеки ден тя излиза, опложда се с определен брой търтеи и се връща. Вътре я захранват и тя пронася. След още десетина дена проверяваме качеството на пилото. Ако е редовно, плътно, значи майката е качествена и може да се използва например за смяна на семейство или отводка“, споделя по-големият брат. 

Процесът е дълъг, като започва с набелязването на кошер с история от предходната година, който се оценява по определени показатели. 

„При 10-точкова система кошерът трябва да покрива поне 8. Въпреки това, ако се случи физически недъг или нещо в изгледа на майката не ни хареса – едрина, дължина, ширина, прекъсване на снасянето например, тя не продължава по-нататък, за да влезе в редовна колония“, казва Станимир. 

Тази селекция е не само трудоемка, но и коства много капитал.  

„Пчелни майки не продаваме, а само отводки. При пазарна цена от около 20 лв. и селекцията, която правим, не можем да влезем в тези параметри, за да продаваме свободно майки. А и нямаме името и опита на колегите, за да ги продаваме по-скъпо“, допълва Динко. 

На въпроса къде е пресечната точка между някогашните и днешните практики по пчеларство, братята Диневи изреждат само три думи – дъно, корпус и капак. „Това е единственото общо между някогашното пчеларстване на нашите бащи и дядовци и това, което ние правим сега“, категорични са те.