Растежът и развитието на листната маса при рапицата са силно зависими от азота и това определя важното му значение при формиране на добивите. Рапицата възобновява пролетната си вегетация при ниски температури на почвата и има най-голяма потребност от азот.



 



Правилното внасяне на азот от времето на вегетацията до фаза цъфтеж, включва двукратно внасяне на торовата норма в 2 дози, първата доза 60 % в началото на вегетацията, втората фаза 40 % през фазата на изнасяне на цветносното стъбло. Ако торенето се осъществи на по-късен етап хранителните вещества не се усвояват пълноценно и не допринасят за формиране на високи добиви. В края на зимата трябва да бъде задоволена нуждата от подхранване на рапицата и при първа възможност се вкарват 8-12 кг/дка азот в активно вещество.



 



Избуялите и здрави култури не се торят предварително, защото това би довело до появата на листна маса, за сметка на страничните цветоносни разклонения. Слабите развити култури се нуждаят от ранно внасяне на азот в бързо действаща усвоима форма, за да се ускори вегетацията. Нуждата от торене с азот през пролетта се задоволява посредством извличане на азотно съдържание от почвата и евентуални внасяния през есента. Сярата е важна за формиране на репродуктивните органи и нейната липса води до недостатъчно оползотворяване на азота при азотното торене. Нуждата от сяра трябва да бъде задоволена още в началото на вегетацията и недостигът й може да се установи при по-младите листа, които пожълтяват и придобиват мраморен вид.



 



Цветовете са малки, а оцветяването име бледо жълто, почти бяло. Недостигът от сяра и бор ограничават броя на шушулките на едно растение и броя на семената в една шушулка. За нормалното хранене със сяра за един декар са необходими 300-400 г сяра. Оптималната стойност на рН варира от 6-7. Стойностите на рН се контролират основно от съдържанието на калций, което едновременно с това, покрива нуждите на растението от калций.



 



По отношение на хранителните микроелементи, най-важното е борното съдържание. Може да се вкара до 250 г/дка борен продукт в периода на формиране на цветните пъпки, особено при почви където е установено недостиг на бор. Хранителни елементи, необходими за нейното развитие, могат да се внесат в малки количества по листен път с подходящи комбинирани продукти. Това се осъществява най-добре, чрез защитните третирания в ранна пролет срещу плевелите, болестите и неприятелите.