Те представляват закръглени, воднисти, вдлъбнати петна, които бързо нарастват. Петната имат концентрична структура, кафяви са на цвят, а в центъра са черни. Ако времето е влажно повредените участъци се покриват с розов гъбен налеп. През тези повредени тъкани проникват микроорганизми, предизвикващи бързо загниване към вътрешността на тиквите. Най- често повредите се развиват върху повърхността, която е била обърната към почвата. При съхранение антракнозата се благоприятства от продължително задържане на влажно и топло време. У нас за консумация се отглеждат няколко вида широко разпространени вида тикви.
Бели едроплодни тикви ( кестенки ), те имат нежно и сочно месо,но кората им е тънка и това води до лесни наранявания,откъдето проникват причинителите на
антракнозата и други болести.
Мускатни тикви ( цигулки, балкабачки ),те имат сочно, ароматно и вкусно месо, кората им е плътна и покрита с восъчен налеп. Могат да се съхраняват по-дълго време,но показват видова чувствителност към антракнозата.
Обикновени жълти тикви (турски ), те имат грубо, сухо и влакнесто месо, кората им е здрава,дебела и устойчива на нараняване, затова този вид рядко се напада от антракноза и може да се съхраняват до пролетта. Ако не сте успели да приберете тиквите преди първата слана, то появилият се по-силен мраз образува върху тях тъмни петна, откъдето започва бързо гниене.Не е добре набраните плодове да се съхраняват на големи купчини под полиетиленово или друг вид покритие,тъй като се получава кондензация на капки влага, което е условие за заразяване и развитие на антракнозата. Тиквите за по-дълготрайно съхранение трябва да се прибират в сухи и хладни, но запазени от мраз помещения. Нареждат се върху слама или дървени скари, трябва периодично да се обръщат, така че да се избегне оросяването и задържането на влага по повърхността им. Тиквите се съхраняват сравнително трудно, необходимо е често да се преглеждат и всички повредени
плодове да се консумират с предимство. Не трябва да се добиват семена от плодове, по които има признаци на болестта, препоръчително е дори и семената придобити от здрави плодове, или купени да се обеззаразяват.