Френски сорт, изходното дърво на което е намерено от свещеника Льороа през 1760г. У нас е внесен след Освобождението и е един от най-разпространените крушови сортове.

Плодът е едър до много едър от 180 до 220гр. Формата е продълговатокрушовидна с добре развита шийка, често асиметрична. Дръжчена ямичка липсва. Дръжката е средно дълга, тънка до средно дебела, извита с месесто надебеляване към основата. Чашечна ямика - плитка, тясна, слабо ръждива, набръчкана. Чашка - голяма, отворена. Кожица - средно дебела, гладка, зеленикаво жълта до бледожълта с ръждивини, по-силни изразени към чашката и дръжката, с ръждиви и зеленикави точки, понякога с ръждивокафява линия по цялата дължина на плода и със слабо зачервяване откъм огрятата от слънцето страна. Месо - бяло или белезникаво, полутопящо се, сочно, слабосладко, слабо кисело, с дребни каменисти клетки, без особен аромат. Качество - добро.

Беритбената зрелост настъпва през втората половина на септември. Узрелите плодове лесно падат. При обикновени условия се съхраняват до края на декември, в хладилни плодохранилища до февруари, март. Понасят манипулиране и транспортиране. Употребяват се за прясна консумация и преработка.

Дървото има силен растеж и образува голяма пирамидална, средно гъста корона с прибрани клони към връхната и по-отворени (характерно) в долната част.При обилно плододаване клонити се чупят. Цъфтежът е средно ран. Сортът е лош опрашител. Подходящи опрашители за него са сортовете Вилямова масловка, Клапов любимец, Хардиева масловка. Встъпва средно рано в плододаване. Има обилна и редовна плодовитост. Не е много взискателен към климата и почвата. Има добър афинитет с дюлятa. Използва се за междинник. Не е устойчив на струпясване. Страда от силни зимни студове и повратни пролетни мразове.