В зависимост от положението си върху клончето пъпките на овощните дървета биват връхни и странични. Според това, какви органи се развиват от тях, при семковите овощни видове се делят на листни и смесени, а при костилковите - на листни и плодни.
Листни (дървесни, растежни, вегетативни) са пъпките, от които са развиват вегетативни органи. Те представляват зачатъци на леторасти. Върху клончето заемат връхно и странично положение. Връхните пъпки са по-едри от страничните и конични по форма.
Плодните пъпки са по-едри и по-заоблени от листните. Делят се на прости и смесени. От простите пъпки се развиват само цветове, респ. завръзи и плодове без листа и леторасти. Такива се плодните пъпки на всички костилкови овощни видове. От смесените пъпки освен цветове се развиват още листа и дървесина. Смесени са плодните пъпки на ябълката, крушата, дюлята, мушмулата, малината и др.
Добавъчни пъпки (една или две) се образуват в пазвите на листата редом с редовната пъпка. При прасковата и кайсията те са едри, добре развити и най-често плодни, а при ябълката и крушата са дребни и носят наименованието стипуларни.
Спящите пъпки са листни, разположени по скелетните части и с надебеляването на клоните се покриват с кора, но не загубват жизнеността си дълго време. Пробуждат се към растеж само при силен приток на хранителни вещества.
Адвентивните пъпки са недиференцирани зачатъци от пъпки по скелетните части и корените, където никога не е имало листа. Прорастват при благоприятни условия и от тях се образуват листа и леторасти или коренови издънки.
