Дървесна пепел

Дървесната пепел е много полезна за растенията. Съдържа доста хранителни елементи и най-много калий - около 10%. Затова може успешно да замести калиевия тор. Тя не съдържа хлор, който е вреден за овощните дървета и е най-добре да се използва при предпосадъчната подготовка на почвата и при засаждането на дръвчетата. При плододаващите дръвчета може да се разхвърля по всяко време на годината.

На много стопани това е известно, но все още не я използват рационално. Обикновено я изхвърлят в градината, оставят я открита и вятърът я разпилява. Онова, което остава образува от влагата кора и затруднява дишането на почвата. Дървесната пепел, добре съхранена и умело използвана, не само обогатява почвата, но подобрява и физическите и свойства, намалява киселинността и, създава благоприятни условия за развитие на полезната микрофлора, в резултат на което растенията увеличават плодовитостта си.

Съдържанието на хранителни вещества в дървесната пепел зависи от какъв вид дървесина е получена. Пепелта от бук, слама, слънчоглед, царевичак и др. селскостопански култури съдържа всички вещества, които растенията са приели от почвата. Пепелта от широколистни видове, както и тази, получена от по-млади дървета и клони е по-богата с хранителни вещества от пепелта, получена от иглолистни видове и от старите и дебели дървета. Най-голямо е съдържанието й на калий, калций и фосфор, но има още сяра, желязо, магнезий, бор, манган, молибден и цинк. Достатъчни са 70 гр. пепел на 1 кв. м., за да се задоволят нуждите на растенията от бор, който не достига в неплодородните почви.

Пепелта не бива да се смесва с изкуствените торове или с неразложен оборски тор, защото губи от азота си. Смесването й със суперфосфат намалява достъпността на фосфора в почвата. Ако се налага почвата да се варува (това обикновено става при кисела реакция), съотношението трябва да бъде 5 части пепел и 1 част вар. При дълбоката обработка на почвата тя се разхвърля равномерно върху определените площи и се заорава.