Лозова филоксера

Лозова филоксера - Phylloxera vastatrix Planch. (Viteus vitifolii Fitch.)

Филоксерата е дребно насекомо, установено за първи път в Америка през 1854 г. Оттам филоксерата е пренесена в Европа чрез вкоренени лози и само за няколко десетилетия унищожава почти напълно насажденията, заети със сортове на културната (европейската) лоза. Това е било истинска катастрофа за европейското лозарство. В България е открита за първи път в Северозападна България през 1894 г. Оттам бързо се разпространява и унищожава всички стари, неприсадени лози с изключение на засадените в дълбоки песъчливи почви. Филоксерата напада както културната лоза, така и американските (дивите) лози. Пълно развитие насекомото обаче има само върху американските лози. В развитието му се наблюдават пет различни форми, от които по-важни са две - листната и кореновата.

Листната форма напада подложките в маточника. Особено силно се напада подложката Монтикола. По долната страна на листата се образуват малки брадавици (гали). Броят им на един лист може да достигне 500 и повече. Силно нападнатите листа се деформират и не са в състояние да изхранват нормално леторастите.

Кореновата форма се развива върху корените на културната лоза и на подложките, но вреди само на културната лоза. С хоботчето си насекомото смуче хранителни вещества от корените и вкарва слюнка в тях, която ги унищожава. Лозите постепенно се изтощават и загиват. Корените на подложките обаче не загиват, затова тези лози се наричат още филоксероустойчиви. Това им качество дава възможност културните сортове да се отглеждат с успех чрез присаждането им върху тях в райони, заразени от филоксера.

Борба с лозовата филоксера

Основен начин за борба с лозова филоксера, при европейската лоза, е присаждането й върху американски подложки, които са устойчиви на кореновата форма на филоксерата. У нас неприсадени лозя се срещат само в местата със силно песъчлива почва. Новите лозя обаче се създават почти навсякъде с присадени лози. Срещу листната форма на филоксерата по американските лози, борбата може да се проведе с органофосфорни, карбаматни, неоникотинови и др. инсектициди. Провеждат се две пръскания през пролетта с Нуреле-дурсбан - 0,06% - първото няколко дни след началото на излюпването и второто 15-20 дни по-късно. По добри резултати ще се получат при използване на системни, проникващи или транс-ламинарни препарати.

ВИЖТЕ ОЩЕ: