Една от идеите на новото ръководство на Министерството на земеделието е консултативните съвети да не бъдат по въдства, а по сектори – мляко, месо, плодове и зеленчуци. Консултативният съвет по месо вече е насрочен за 14 август, научи Агри.БГ.

След срещата с премиера: Има диалог, дано има и чуваемост

Преди това обаче, на 3 август, представители на месопроизводителите и месопреработвателите се срещнаха със земеделския министър Кирил Вътев на работна група, за да обсъдят възможностите за сдружаване в сектор „Месо“ и за изпълнение на оперативни програми на организации на производители.

В работната група взеха участие говедовъди, птицевъди, свиневъди, овцевъди, преработватели, дори собственик на кланица. Те обсъдиха проблемите, с които се сблъскват вече функциониращи сдружения. Пример за такъв безумен казус е даден от производители на „Карнобатско мляко“, които са застрашени да връщат ДДС със задна дата заради издадени взаимно изключващи се ревизионни актове.

Но на сдружаването пречат не само проблемите с ДДС и прехвърлянето на топката между министерства, а и начинът на мислене на производителите – те нямат доверие както помежду си, така и във финансовите институции. 

Разбира се, един от мотивите на управляващите да стимулират сдружаването е да се изсветляват оборотите и да се противодейства на сивата икономика. Земеделският министър отново лансира идеята за функционирането на две големи кланици.

„Тази идея не е лишена от логика. Например в Америка кланиците са огромни – там говорим за 14 000 говеда на месец. Ако клането и транжирането у нас се правят в голяма кланица с 600 прасета на ден, себестойността на процеса пада, което сваля и от крайната цена“, коментира за Агри.БГ Стоян Чуканов, председател на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ).

Веднага възниква въпросът обаче, дали тези две големи кланици не биха монополизирали пазара и поставили производителите в неравностойна позиция.

„Тук можем да се поучим от опита на западноевропейските държави, където кланиците са собственост на кооперативи. Техните членове взимат процент от печалбата на тази кланица и няма как те да натискат надолу собствената си цена“, дава за пример Чуканов. 

Но инвестицията в една такава сериозна кланица е твърде голяма. Ресорният министър е споменал, че има и други инструменти за подпомагане. Министерството е на етап разглеждане на SWOT анализа за потенциалното отваряне на Стратегическия план, където могат да бъдат направени корекции по инвестиционните мерки. 

Оказва се, че на тематичните работни групи за изготвяне на Стратегическия план е договорено даването на допълнителни 10 точки за организации на производители от чувствителните сектори за проекти по инвестиционните мерки. Впоследствие те са премахнати от крайния вариант на Стратегическия план, изпратен в Брюксел за одобрение.

Друга промяна в Стратегическия план, която би могла да бъде направена, е да се позволи субсидията да покрива направени производствени разходи. Мярката така, както е функционирала до момента, може да поеме 50% от направените разходи за проучване на пазари, маркетинг, консултантски услуги, промоции. Директната помощ, която реално може да се ползва, е 6% от оборота.

„Ако искаме това да се промени в новия програмен период, то трябва да бъде обсъдено. Ако си остане по същия начин, това означава, че сдружението трябва да извади собствени пари, за да направи кланица или мандра. Остава въпросът дали ще може да си вземе ДДС-то от това строителство. Екипът на министерството изслуша нашите проблеми. Сега трябва да видим как ще се подходи, за да се решат. Разбрахме се на 14 август всеки да дойде с предложение“, сподели за финал Стоян Чуканов.