Преди 10 години липсваше активен диалог с управляващите и никой не ни чуваше. След това диалогът се засили, но без последващи действия. Сегашните премиер и министър на финансите отделиха цели два часа за среща с бранша. Въпросът е дали ще има ефект, коментира за Агри.БГ Даниел Божанков, председател на Асоциацията на промишлените птицевъди.

Финансовият министър: 300 млн. лв. от субсидиите за земеделие няма да бъдат усвоени

Неговите наблюдения от срещата, която се състоя на 24 юли, показват, че министрите не са много добре запознати със ситуацията при птицевъдите и свиневъдите. И дори са останали изненадани, че Божанков и неговите колеги не са получавали пари по Ковид мярката, както всички останали животновъди.

„За сектор „Животновъдство“ се говори с милиони, но те не касаят птиците и свинете. Само нашият сектор не е включен в Общата селскостопанска политика. Миналата година ни разпределиха единствено 25 млн. лв. по кризисната помощ заради войната в Украйна. Тази година и това не получихме. Писали сме становища да бъдем включени в Украинската помощ, но на срещата с премиера индиректно разбрахме, че това няма да се случи, тъй като тя вече е нотифицирана“, обясни Божанков.

По негови сметки птицевъдството е най-големият платец на ДДС в животновъдството. Въпреки това птицевъдите остават на заден план, което е недопустимо за развитието на сектора. В момента продължава неговото окрупняване и по-малките производители постепенно се отказват. 

„Настояваме да се говори повече за проблемите на нашия сектор, тъй като те са коренно различни от тези на другите въдства. На консултативните съвети винаги се разискват директни плащания, обвързани подпомагания, ставки – теми, които не ни засягат. За птиците и свинете се говори и се прави най-малко“, смята браншовият представител. 

Затова на предстоящия Консултативен съвет по животновъдство неговата асоциация ще поиска да се свика отделен съвет за индустриалните животновъди. Едрите и дребните преживни животни са представлявани от двайсетина организации, докато тези на птицевъдите и свиневъдите са общо четири и техният глас бива заглушен.

„Проблемите ни с другите въдства са доста различни. Единствените общи проблеми са по веригата от производителя до крайния потребител, но никога не остава време за тяхното обсъждане. Настояваме също асоциациите да бъдат включени в процеса на сдружаване на фермерите в организации на производители, но за целта са нужни допълнителни средства и стимули от държавата. Това е единственият шанс за малките производители да останат на пазара“, убеден е младият фермер.

Друго искане на промишлените птицевъди и техните колеги свиневъди е държавната помощ за хуманно отношение да бъде увеличена с 50%. Земеделският министър Кирил Вътев е поел ангажимент тази помощ да бъде нотифицирана до края на годината, тъй като в бюджета за догодина не са заделени пари за нея. 

„От първия програмен период досега бюджетът не е променян, въпреки че инфлацията е нагоре с 39% по статистически данни. Нашите сметки показват обаче, че инфлацията в земеделието е 50%. Дори сега, когато цените на грубите фуражи намаляха драстично, цената на готовите фуражи почти не се е променила. А нашият сектор е най-големият консуматор на високопротеинови фуражи“, даде за пример Даниел Божанков. 

По време на срещата с премиера е дискутиран и вносът от Украйна. Освен зърнените култури, за които се говори предимно, от там влизат също яйца и пилешко месо. „Тяхното качество е съмнително. Отделно се получава и дъмпинг, защото украинската стока се продава на много по-ниски цени, тъй като тамошните птицевъди нямат нашите разходи за спазване на европейските изисквания“, сподели за финал представителят на промишлените птицевъди у нас.