Как ще се осъществява сертифицирането на въглеродни емисии, как ще се търгуват и как фермерите могат да печелят от тях – това ще стане ясно едва след като бъде приета единна европейска правна рамка. В момента тя се намира съвсем в началото – на ниво предложение на Европейската комисия.

Задава се нова Синя сделка – какво могат да очакват фермерите?

Към момента е сформирана експертна работна група, на която се обсъждат техническите детайли. Те ще бъдат заложени в делегираните регламенти, тоест подзаконовите актове. Първото й заседание беше на 7 март. Дни преди това, в края на февруари, се проведе дебат между ЕК и Комисиите по земеделие и по околна среда в Европейския парламент (ЕП). 

„Като цяло сме на един много ранен етап, като се стъпва върху опита, който имат вече французи и германци. Те имат регламент на регионално ниво, но идеята е да работи европейска правна рамка, която да привлече инвеститори в международен мащаб“, коментира за Агри.БГ Стоян Чуканов, който е присъствал на дебата в качеството си на докладчик по темата като представител от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).

След приемането на правната рамка сертифицирането ще работи на доброволни начала три години. Не е ясно обаче дали след това ангажиментът няма да се превърне в задължителна практика. Затова не е лошо да знаете какво може да очаквате и накъде духа вятърът на промяната. Заедно със Стоян Чуканов ще внесем повече яснота относно това, което се знае до момента.

Кой ще издава сертификатите за уловен въглерод?

 

Идеята на Комисията е да се приложи система на сертифициране подобна на тази за биологично производство. Тоест да работят частни оператори, които да бъдат контролирани от държавата. Въпреки че към момента липсва единна европейска правна рамка, фирми както на запад, така и у нас се рекламират като сертифициращи. Но е важно да се знае, че в момента липсва правна рамка, върху която този процес да стъпи. 

Как се ще контролира количеството уловен въглерод в почвата?

 

Това бе един от въпросите, повдигнат по време на дебата между Комисиите по земеделие и по околна среда в ЕП и ЕК. Той бе разискван и от работните групи в рамките на ЕИКС при изготвянето на тяхното становище към ЕП. Според ЕК този контрол ще се осъществява посредством сателитни технологии.

Каква ще е продължителността на сертификатите?

 

Все още липсва конкретно предложение за продължителността на сертификатите, както и на чие име ще се издават – на собственика на земята или на нейния арендатор. Важно да се разрешат различни въпроси от чисто правно естество. 

Например фермер е арендатор в продължение на пет години. Арендният му договор обаче изтича и собственикът на земята или новият арендатор решават да не поемат същия ангажимент. Не е ясно какво се случва тогава с уловения въглерод.

Как сертификатите ще повлияят върху цената на земята?

 

В Шотландия например вече се наблюдава разлика в стойността на земята. При сертифицирането се определя какво е нивото на изтощеност на земята. От това зависи и потенциалът за количеството въглерод, който може да бъде уловен.

Като добри практики за улавяне на въглерод фермерите могат да прилагат управление на животинския тор, управление на водите, влажни зони, no-till, сеитбооборот, покривни култури и др.

Кои държави членки са с едни гърди напред?

 

Форми на сертификация вече се прилагат в страни, като Франция, Германия, Дания, Финландия. Само във Франция са сертифицирани и изтъргувани 1,4 милиона тона въглерод. Там системата за сертификация е легитимна и подкрепена от правителството. 

„Много е важно доверието, което изгражда тази система, да бъде двустранна. От една страна са фермерите, които поемат определени ангажименти да улавят въглерод. Държавата го сертифицира и купувачите получават гаранция, че този процес е легитимен“, обяснява Чуканов.

Откъде ще дойде финансовият стимул?

 

Според част от становищата, включително и на най-голямата европейска фермерска общност Copa-Cogeca и на гражданското общество в лицето на ЕИСК финансовата мотивация за фермерите не трябва да идва по линия на ОСП, защото нейният бюджет е ограничен, а и не това е нейната първоначална идея за производство на храна, фуражи и биомаса. 

„Необходимо е допълнително финансиране, за да може този процес да започне по правилния начин и има инвеститорски интерес. Едва тогава той ще генерира приходи за фермерите. Но не може в началото на едно прохождащо начинание да очакваш то да работи като перпетуум мобиле.

Само откакто темата се коментира в Брюксел, цената на френските сертификати върви нагоре. Свидетели сме на възникване на пазара на въглеродните сертификати и затова ЕК иска максимално бързо да изпревари събитията. За да се предпазим от хаос и появата на пирамиди подобно на тези за криптовалути, имаме нужда от правна рамка“, категоричен е българския представител на сектор „Земеделие“ в ЕИСК.