Стойностите на ph на почвата са важни за земеделците. Според проф. Майк Маклафлин, професор-изследовател по почвознание в университета на Аделаида в Австралия, в много кисели почви минералогията на глината е нарушена. В резултат на това могат да се случат две неща – алуминият да излезе от почвата и/или свободният алуминий може да увеличи токсичността на почвата. И в двата случая се извършва излугване на глинеста фракция на почвата, пише Agriland.

Фермери тестват стратегии за намаляване на обработката на почвата 

Проф. Маклафлин предупреждава, че ниските стойност на pH влияят на способността на почвата да задържа хранителни вещества. Киселите почви, по-специално, ще свържат много силно фосфора. Това се дължи на много активния алуминий. Те също ще свържат редица микроелементи, включително молибден, който е важен за фиксирането на азота.

Ученият обяснява още, че почвите не трябва да са твърде кисели или твърде алкални. Във втория случай може да бъдат провокирани проблеми, свързани с наличието на микроелементи, сред които мед, манган и цинк.

И в двата края на рН спектъра ще възникнат проблеми по отношение на наличността на хранителни вещества, категоричен е професорът. Той също така потвърди, че микроорганизмите не са в благоприятна среда за живот, когато почвените условия са или много кисели, или основни. Затова препоръчва стойностите на pH на почвата да се поддържа в средния диапазон от 5,5 до 7,5.

“Това е сладкото място за pH“, казва Маклафлин.

Ученият дава препоръки и за фосфата.

В случай на почви със стойности на рН, които надвишават 7,0, Маклафлин казва, че фермерите трябва да оценят различните форми на фосфатни торове, които са им достъпни. Диамониевият фосфат (DAP) претърпява много алкален тип реакция в почвата, когато се прилага за първи път. Условията обаче много бързо стават киселинни, тъй като освободеният амоняк се превръща в нитрат.

В много алкална почва това е добре, защото връща стойността на рН обратно към идеалното ниво, допълва той.

„Тройният суперфосфат, от друга страна, е кисел като начало. Основно това се дължи на остатъчната фосфорна киселина в гранулите. След това обаче става доста алкален с течение на времето.

По думите на Маклафлин, амонизираните фосфати са склонни да се справят по-добре от тройния суперфосфат, който основно е калциев фосфат.

„Тройният суперфосфат обаче е предпочитан при отглеждане на бобови растения. Едно от неприятните неща с фосфора е, че когато се прилага като тор, свързването му с почвата се увеличава с времето, особено при сценарии с ниско плодородие“, добавя той.

Професорът препоръчва да се създаде почвена фосфорна банка. Тъй като свързването на фосфора е обратимо до определен момент за няколко години, с течение на времето фермерите си връщат част от количеството, което са прилагали като тор.



ВИЖТЕ ОЩЕ:

Въглеродните сертификати нямат срок на годност

За първи път в света: Как да отчитате почвата в движение?

Планът за биологичното земеделие в ЕС: Как ще се стимулират производителите?