Увеличена диастазна активност е едно от нарушенията, които от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) са открили при проверка на пчелари по пазари. Това стана ясно по време на Консултативния съвет по пчелен мед и пчелни продукти наскоро. 

Пчелари настояват за чисто нов закон 

„Увеличената диастазна активност означава едно единствено нещо – пчелари масово хранят със захар. Те загряват сиропа, за да разтворят захарта по-бързо, и тогава се отделя вредното вещество ХМФ (хидрокси метил фурфурол), защото не спазват технологията. Или допълнително нагряват меда, за да декристализира и да изглежда „течен“. Да не говорим, че има два резултата с недопустимо високи показатели за захари. Захарта, която се продава в търговската мрежа, не е фураж за животните“, коментира Сребрин Илиев – заместник-председател на Националния браншови пчеларски съюз.

Който иска да произвежда фуражна суровина, следва да се регистрира съгласно Закона за фуражите, за да има проследимост.

„Винаги съм настоявал в интервенцията за дълготрайни материални активи да е записано, че пчелар, който иска да си купи матуратор – устройство за хомогенизиране на меда и за производство на инвертиран захарен сироп, трябва да бъде регистриран по Закона за фуражите, за да има право да произвежда такъв. Процедурата е много лесна“, посочва Илиев.

Той дава за пример голям завод в сръбския град Нови Сад, където на чувалите със захар е изобразена пчела и е посочено, че е подходяща за производство на храна на пчели. 

„Става дума за цвеклова захар, която е предназначена за храна за пчели. Няма нищо лошо да си произведеш от нея сироп. Но трябва да се знае откъде пчеларят е купил захарта и ензимите, с които обогатява захарния сироп, за да се инвентира“, настоява Илиев.

Освен това пчелният мед и пчелните продукти не влизат в обхвата на Закона за храните, тъй като от пчелните продукти не всички са храна за човека. Ето защо те са изведени в Закона за пчеларството. 

„Имаме ли изисквания към другите пчелни продукти освен пчелния мед – нямаме. Прилагаме Директива за пчелния мед, като се позволява на държавите на ЕС сами да изготвят нормативната уредба по отношение на изискванията за всички останали пчелни продукти. Така са направили всички останали страни членки, но не и България“, подчертава Сребрин Илиев. 

Един от най-масовите продукти, които се продават във Фейсбук, са пчелният мед и пчелни продукти. Там често има заблуждаваща за потребителите информация и липсва етикиране. За съжаление, проверките на БАБХ по пчеларски сергии също показват редица нарушения.

От БАБХ са дали като пример пчелар с 12 вида мед на сергията си, включително и от магарешки бодил. В буркан, на чийто етикет пише, че е от кориандър, вътре е имало нула съдържание на кориандър. В два буркана с различен етикет медът е бил еднакъв. Недопустимо е също в меда да има други продукти, като орехи например. 

„Поставих въпроса и за прашеца, който се продава като храна за човека. При опит за износ на пчелен прашец за Германия в него е открито макар и малко количество спори на аспергилоза – болест, която се пренася от животно на човека. В България не се изисква подобно изследване и нямаме лаборатория .Забранена е и продажбата на сурово пчелно млечице, а в социалните мрежи пчелари дори дават инструкции как да се употребява с потапяне на клечка за зъби например, която после се облизва“, разказва Илиев.

От Агенцията по храните са проверили и три търговски вериги, като в нито една не са открили нарушения. Веригите се снабдяват от три основни предприятия. Липсват нарушения и по отношение на етикирането.

„За съжаление, пчеларите са „гениални“ производители на ветеринарни препарати, с които лекуват пчелите си. На срещата в Министерството на земеделието д-р Ивелин Маринов – председател на Сдружение на производителите и търговци на ветеринарномедицински продукти, също потвърди безподобното използване на препарати. Големият проблем на българското пчеларство е, че тези, които спазват правилата, страдат“, категоричен е Сребрин Илиев.