През изтеклата 2022/23 пазарна година има намаление на износа на основните зърнени и маслодайни култури с изключение на слънчоглед спрямо предходния сезон, съобщават от Министерството на земеделието и храните. 

Четете още: Как да кандидатствате за наградите на Agri Summit & Awards 2024? (видео инструкции)

 

Това се обяснява донякъде с по-слабата реколта `2022 и понижението на международните котировки. Експертите от аграрното министерство уточняват, че реализацията на българската продукция на традиционни пазари бе затруднена и от засилената конкуренция от украински продукти след предприемането на редица мерки на международно ниво за деблокиране на експорта от Украйна. 

Намалението на износа на рапица, царевица, пшеница и ечемик през стопанската 2022/23 е в границите от 20,1% при рапицата до 42,3% при ечемика на годишна база. 

Общо изнесеното количество пшеница през пазарната 2022/23 година е над 4. 084 млн. тона. Това е с почти 30% под нивото от предходната година. Основна причина е намаления експорт към страните от ЕС с 56%. Има сериозен спад при всички основни контрагенти в рамките на Съюза, като Гърция, Испания, Италия, Румъния и Португалия. Експортът за трети страни също се понижава, но по-умерено – с 10,5%. 

Разширява се търговията с Алжир, Индонезия, Бангладеш и Тунис. За втора поредна година Алжир е водеща дестинация за българската пшеница, като над 40% от целия износ за 2022/23 са предназначени за алжирския пазар. 

През настоящата 2023/24 година има по-бърз темп на износ на пшеница спрямо година по-рано. За първите два месеца на сезона извън страната са реализирани общо 1. 510 млн. тона. Това е с 49,6% повече на годишна база, главно в резултат на близо четирикратно увеличение на изпращанията в общността, основно за Испания. 

Четете още: Възстановяването на цените на пшеницата беше краткотрайно

 

При ечемика картината е идентична. Данните за 2022/23 сочат намаление на общия износ на ечемик с 42,3% на годишна база, до 256 хил. тона. Изпращанията за страни от Европейския съюз се свиват с 47,9%, основно вследствие на насочените по-малки количества за Гърция и Кипър. Експортът на ечемик извън ЕС е с 31,2% под нивото от предходната година. 

При реколта 2023 негативната тенденция се обръща През периода юли – август 2023 г. се отчита увеличение на износа на ечемик на годишна база както за държави от общността с близо пет пъти, така и за трети страни - с 44,4%. 

Износът на рапица за предходната пазарна година е 225,3 хил. тона, което е с 20,1% по-малко спрямо предходния сезон. В началото на 2023/24 година се отчита по-слаб експорт на рапица спрямо година по-рано, което се обяснява с чувствително по-ниското производство от реколта 2023. 

Общият износ на царевица през изминалата 2022/23 година се свива с над 1/5 спрямо предходната кампания, до 1 258,7 хил. тона, основно поради спад на изпращанията за ЕС с 42,8%. 
Значително по-малки са количествата, предназначени за голяма част от традиционните дестинации на българската царевица в рамките на Европейския съюз като Гърция с 45,3%, Румъния с 85,2% и Италия с 48,4%. Изключение прави Испания, при която има ръст от 63,4%. Двойното увеличение на пратките за Китай води до нарастване на общия експорт на царевица за трети страни с 8,7% спрямо 2021/22.