Преди повече от 300 години лозовите масиви в района на Каварна са били 1000 дюлюма, равни на почти 1000 дка. Архивите на Историческия музей в крайморската община съхраняват писмени данни за местните традиции в лозарството още от XVII век.

Гласувайте: Нужни ли са повече пари по Ковид мярката и de minimis?

За това свидетелстват записките на видния турски пътешественик Евлия Челеби, който, минавайки от тук, е отбелязал, че целият град е заобиколен с лозя, заградени с високи стени. 

Днес площите с винено и десертно грозде в района са почти 1500 дка, уточняват от пресцентъра на крайморската община. Запазени са насажденията около Каварна и село Българево. „Въпреки изминалите столетия, любовта и грижата на местните лозари не се е променила. Отглеждането на грозде и производството на вино са източник на доходи и гордост за няколко фирми и земеделски стопани в региона“, съобщават още от община Каварна по повод деня на Свети Трифон Зарезан. Особено атрактивни за земеделските стопани са белите сортове глозде - мускат отонел, шардоне, ризлинг, совиньон блан. Те се развиват много добре по по-хладните морски хълмове на Добруджа.

Празникът Трифон Зарезан е първият пролетен ритуал от християнския календар, в който с вино се бележи началото на новия кръговрат. Както повеляват традициите, лозите са зарязани, отлято е от старото вино за сила, младост и нов живот. 

„Почти всяко семейство прави домашно вино – традиция, наследена от поколения и пренесена в наши дни. Да произведеш качествено вино от гроздето, което сам си отгледал, е повод за гордост и уважение. Затова днес е празник във всеки дом, в който виното е преди всичко труд, любов и мъдрост, наследени от предците“, посочват още кметът Елена Балтаджиева и зам.кметът Митко Недев, които се включиха в ритуала по зарязване на лозата в Етнографския комплекс в Каварна.