Докато българското Министерство на земеделието прави поредния си анализ – този за актуалното състояние на поливната ни инфраструктура, който, от своя страна, ще се ползва при изготвянето на Стратегия за поливното земеделие, южната ни съседка Турция не спи.

Вижте още: Вместо да оправим напояването, ние не можем да се разберем кой ще краде

 

Преди дни бе пуснат в експлоатация 221-километровият главен канал Mardin-Ceylanpınar, който пренася вода от Ефрат до Месопотамия - тоест от язовир Ататюрк, който е най-големият не само в Турция, но и в цяла Европа, до равнината Мардин и Шанлъурфа, съобщава информационният портал Milliyet.com.

Изкуственият канал е част от проекта за Югоизточен Анадол (GAP), изпълняван под ръководството на турското Министерство на земеделието и горите. Продължават работите по изграждането на водохранилище с капацитет за съхранение на вода от 250 млн. куб. м и водопреносна мрежа от главния канал, която да води до земеделските земи.

Строежът на канала възлиза на близо 2 млрд. лири, или почти 137 млн. лв. Той е по-дълъг от Суецкия канал и три пъти по-дълъг от Панамския канал.

Изкуствената река се строи на 4 етапа. В момента водата е достатъчна за напояването на земеделска земя с размер на 50 000 ха, или 70 000 футболни игрища. Когато приключи и последният етап, ще бъдат напоявани общо 249 хил. ха земя.

Благодарение на напоителните канали потреблението на електроенергия и на подземни води ще намалее. Турските фермери, които страдат от недостиг на вода в лятната жега, ще бъдат облекчени и производството ще се увеличи. Плановете са да се развива цитрусово и оранжерийно производство в района.

„Турското земеделие ще дръпне още по-напред, а българското ще изостане още повече. И в България трябва да се направят такива реформи. Имаме нужните ресурси. Такива проекти са правени още преди 90-те години. Трябва желание в управляващите, за да се реализират. При това не става дума за толкова големи и непосилни инвестиции“, коментира за Агри.БГ производителят Диян Бонев от Новозагорско. 

Той лично няма да се възползва от държавната помощ за покриване на разходите за напояване поради простата причина, че в неговия район такова липсва.

„Навремето имаше напоителни канали и язовири, но в момента всичко е занемарено. Това е подпомагане на парче, което изкуствено поддържа напоителните системи у нас. В България си имаме вода и канали. Няма да отчуждаваме никакви имоти, за да се направи нещо подобно като в Турция. Липсва обаче желание“, допълва младият фермер. 

Днес равнината Мардин задоволява 20% от нуждите на южната ни съседка от зърно и протеинови култури. Със завършването на проекта GAP тя ще може да покрие поне 35% от тези нужди. Каналът не само ще пребори безработицата в района, но ще отвори 300 000 работни места.

„Напояването ще увеличи продукцията и ще има работа за хората, които я прибират. Ще има работа и за фабриките, които ще я преработват. От там ще има работа и за логистиката, и за магазините, и за цялата икономика на страната. Така се прави добавена стойност“, категоричен е Бонев.