Мине се не мине и в медийното пространство се появява информация, че част от млечните продукти в търговската мрежа не отговарят на изискванията. В редица случаи става дума за високо съдържание на вода и силно занижена масленост, което говори за използване на обезмаслено сухо мляко и влагозадържащи агенти.

Вижте още: Голяма ферма произвежда първия пробиотик от козе мляко у нас

У потребителя остава усещането, че сухото мляко е нещо вредно. Дали е така наистина, питаме Тодор Спасов, управител на козеферма „Козарев”.

„Във всяко издоено от животното мляко има сухо вещество, смесено с вода. Колкото повече е сухото вещество в млякото, толкова по-качествено е това мляко. Но колкото по-оводнено е то, толкова повече крайният продукт, като сирене и кашкавал, губи от качеството си. Некачествената суровина се обработва трудно и в такъв случай мандрите добавят сухо мляко. Само по себе си сухото мляко не е лошо, тъй като се прави от най-качествената суровина”, обяснява Спасов. 

В млякото, което те добиват от козите порода Френски алпин, сухото вещество е с много висок процент и в крайния продукт не добавят сухо мляко. Не така правят обаче всички техни колеги.

„При направата на сирене например много производители не го изцеждат или го правят на по-висока пастьоризация, за да получат по-малък рандеман. В този случай остава много вода. Това е една от причините държавата да изисква на опаковката да пише процент сухо вещество. Високото съдържание на сухо вещество означава, че наистина си купувате сирене”, казва Спасов.

Изписването на процента сухо вещество на лицевия етикет е въведено с Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти в сила от 4 ноември 2021 г. Целта е потребителят да знае какво купува. За съжаление, по-скоро се получава объркване и смесване на двете понятия „сухо вещество” и „сухо мляко”.

„Идеята е да направиш информиран избор, но изборът ти не е толкова информиран, тъй като не разполагаш с цялата информация. Освен това текстът за сухото вещество на етикета прави пряка конотация със сухо мляко. Потребителят вече е с нагласата, че масово се слага сухо мляко. Въведоха изискването за нас, производителите, без никой да направи информационна кампания, за да образова обществото какво означава това сухо вещество в крайния продукт”, възмущава се Николай Заров, който отговаря за маркетинга на продуктите „Козарев” от козе мляко. 

От маркетингова гледна точка проблемът може да се разглежда в две направления. От една страна, информацията за процента сухо вещество заема голяма част от лицевата страна на етикета, която е най-важната и видима. Това пространство е ограничено и всеки производител иска да сложи възможно най-много информация. 

„От друга страна, една голяма част от маркетинговия ни бюджет за миналата година бе вложен в разяснителна кампания по темата. Ние трябваше да убеждаваме клиентите, че не добавяме желиращи агенти, заместители и други. Има по-грамотен начин да се урегулира употребата на веществата, които се слагат в млякото, и да се санкционират тези, които го правят”, смята Заров.

Неговото предложение е да се вдигне цената и да се наложи нещо като акциз на млечни продукти, в които се добавят вещества за компенсиране на компрометиращото количество водно съдържание. По този начин ще е нерентабилно за самите преработвателите, които го правят. 

„Ние като производител се чувстваме безпомощни, защото масово излизат разкрития, че няма мляко в сиренето. Едва ли не на всеки трети клиент обясняваме и му предлагаме да види сертификата, че в нашето козе сирене има само козе мляко, което е абсурдно. Започваш сам да водиш някакви битки, които са битки на целия сектор”, недоволства маркетинговият специалист.

Брандът, за който работи, е реализирал информационна кампания във Facebook. С инфографики и кратки клипове те са се постарали да поднесат информацията на потребителите на достъпен език, но бюджетът не достига. 

„Ние можем да си позволим определен размер разходи за провеждане на такава кампания, но тя ще стигне до много малко хора. Идеята е всички по-големи производители на млечни продукти да го направим едновременно. Ако това се случи на ниво асоциация, ще има много по-широко обществено достояние”, категоричен е Николай Заров.