„Пазарът на розово и лавандулово масло през последната година не е особено активен, всичко става трудно, но се справяме и балансираме в сегашната обстановка. Вече няма достатъчно доверие между партньорите, никой не иска да работи както преди“, така накратко характеризира ситуацията в деликатния бранш на етеричните масла Станчо Станчев, бизнесмен от чирпанското село Медово. Аграрният бизнес на фамилията е започнат още в далечната 1989 г. от баща му, който и досега плътно стои до него.

Всичко за Кампания 2023

На 14 000 декара той успява да съчетае успешно отглеждането на пшеница, слънчоглед, рози, лавандула, както и череши и сливи. Изградил е и дестилерия, където изварява розите и лавандулата от собствените си насаждения. За разлика от предишни години, сега всичките масла, които е произвел се продават на вътрешния пазар. По-рано от дестилерията в Медово е тръгвала продукция за Италия, за алкохолната фабрика на Луксардо, износ е правен и за Франция и далечен Китай.

„Няма никакъв проблем с качеството на маслата, просто след началото на войната всеки гледа да си държи парите и да не рискува с покупки. Нови количества се търсят след като всичко се изчерпи, контрагентите ни гледат да няма запаси. Освен това липсва предишното доверие, идват да правят по 15 пъти анализи и пак не вярват, че е същата стока“, споделя още фермерът.

Часовникът тиктака: Българското розово масло скоро може да стане „опасен химикал“

Станчо Станчев не се притеснява от конкуренцията в сферата на розовото и лавандуловото масло, която се заражда в страните около нас. „Колкото и масло да произвеждат, никой не може да докара качеството на българското. Съставките са по-различни от нашите, ние държим високо число на гераниола и линалола. При чуждите масла лимоновият аромат е по-силен от розовия“, казва още Станчев. В качествено отношение той няма притеснения, но въпреки това пазарите вече са много трудни.

Във връзка с актуалния в момента проблем, той смята, че няма как растителните масла да се приравнят към химичните продукти, макар всичко са е химия, това е естествен продукт. 

 Станчо Станчев: Ние не добавяме химикали, за да произведем масло, вадим суровината от растението, по тази логика все едно олиото да стане химия. 

Последната година е била изключително трудна за земеделската дейност и в сферата на полските култури, макар Станчев да е от малкото изключения в зърнопроизводството, тъй като е успял да продаде цялата си стока. Според него няма смисъл да се чака да стане чудо. 


„Заради високи цени на горива и препарати, цените на пшеницата са далеч от очакваните, въпреки трудното и скъпо производство. Внасят се евтина украинска и руска стока, докато нашата продукция залежава“, казва още той.

От овошките обаче Станчев не може да се оплаче, „цената на черешите за преработка е постоянна, знае се какво ще инвестираш и какво ще изкараш“. При сливите е по същия начин, от години той работи с едни и същи партньори – Куминяно Фрут от Катуница, които никога не са го подвеждали, затова смята, че винаги ще отглежда овошки. Засега той смята да увеличава единствено площите с лавандула и сливи.

Изискванията от новия програмен период притесняват фермера, но той е убеден, че ще се справят. Смята обаче, че те са писани от хора, които не разбират от земеделие. За недостига на работната ръка и в стопанството на Яков не правят изключение, защото държавата не може да накара да работят хората, които живеят на помощи. Те не идват на работа, нито бюрата по труда пращат работници.

Плътно до Станчо Станчев е и неговата съпруга Христина, с която делят трудностите в земеделския бизнес.