За вероятността растителните етерични масла да бъдат определени от Брюксел като „опасни химикали“ се говори отдавна, но сега май ножът е опрял в кокала. Ново предложение на Европейската комисия предвижда етеричните масла да бъдат категоризирани като „смеси“, а това заплашва българското розово масло да попадне в клас „опасни продукти“. За това сигнализира в социалните мрежи българският евродепутат Атидже Алиева – Вели.

Всичко за Кампания 2023

Предложението  на ЕК налага инвестиции в голям размер за земеделците и предприятията. Това означава, че малките производители, каквито са по-голямата част от розопроизводителите, ще изпитат големи затруднения, за да се справят. 

„Малките производители всъщност са гръбнака на етерично-маслените култури у нас, защото обръщат повече внимание на насажденията и преработката, така продуктите им са по-качествени. Големите компании не могат да се справят с това, има хора, които си гледат розите като деца“, разказва пред Агри.БГ Владимир Стоянов, розопроизводител и преработвател. 

От думите му става ясно, че темата за очакваната забрана е наложила създаването на кампанията SOS Българска роза, която цели спасяване на малките земеделски производители и българското розово масло, за да остане на пазара като такова.

Според него основната причина за поредната атака срещу българското розово масло е, че големите международни компании, имат огромни производства в други държави – Молдова, Мароко, Турция, Иран.

Дори в Сърбия в момента също се създават много розови насаждения. „Като ни вкарат в химическите съставки като алергени, ние сме единствените в Европа, които ще пострадат от рестрикциите. Ограниченията няма да се разпространят върху страните извън ЕС и там ще бъде леснодостъпното място откъдето може да се купи растително масло без да бъде третирано като опасен товар“, смята е Стоянов. 

Неговият извод е, че всъщност няма да ни забранят да произвеждаме розово масло, но ще ни направят много неконкурентни.

В България са регистрирани над 2800 земеделски стопани, отглеждащи маслодайни рози с обща площ от 45 000 дка и производство на 14-15 000 тона розов цвят годишно. На площ от  70 000 дка България отглежда лавандула и добива 155 тона масло.

 

Очаква се до дни да бъде готов официален протокол от Института по розата и етерично маслените култури в Казанлък с научно заключение за качествата на гераниола и опровержение на твърденията, че това е опасен химически продукт.

"Документът ще бъде изпратен в Брюксел до Комисията по земеделие", коментира Зара Клисурова,  производител и председател на Националния клонов съюз на производителите на етерично- маслени, маслодайни и енергийни култури в България. Гераниолът е един от елементите, по които се определя качеството на розовото масло. Успоредно с това от Съюза ще се свържат с браншови организации за етеричните култури във Франция и Испания, за да излязат с обща позиция пред Европейската комисия.

Планира се след 6 месеца да бъде разгледан регламентът, който заплашва с рестрикции растителните етерични масла. „Но нещата съвсем не са безобидни“, категорична е Клисурова, затова тя настоява да не се чака последният момент, а борбата за отхвърляне на пагубния за нашата страна режим да бъде започната отрано. 

От своя страна нашия евродепутат Атидже Алиева – Вели вече е провела срещи с Европейската Федерация на етерични масла, както и с нейни колеги евродепутати. През тази седмица тя ще посети Павел баня и Казанлък, за да разговаря с розопроизводители от региона. 

„Надеждите ни да бъдем подкрепени от Франция за защита на растителните масла може да се окажат надценени“, смята обаче Владимир Стоянов.

Според него големите френски компании са изнесли още преди 10 години преработвателните си мощности в чужбина и вече имат големи производства извън Европейския съюз. „Много отдавна френските компании не са във Франция, а към местните малки производители има същата агресивна политика, както към нашите малки“, казва Стоянов. 

Владимир Стоянов: Ние лека-полека губим българската роза,  губим бранда „Българска роза“ и 300-годишната история, която имаме в това производство.


Според него решението се крие в единствения трезор за етерично масло в света – Българската държавна лаборатория. Тя е създадена в тежък кризисен момент от цар Борис III в сградата на банката на Буров в центъра на София, за да може да съхрани розовото масло от кражби и посегателства, а и освен това така се дава гаранция за качеството на продукта. 

„Това, за което апелираме е да ни се даде шанс за някакво местенце, на което българските производители да изложат продукцията си, а клиентите да знаят, че могат да купят там истинско българско розово масло. Когато продуктът е в Държавната лаборатория, със сертификат от нея, може да се търгува много спокойно.

Има добри условия, а в помещенията на затворения от години ресторант, който незнайно как се настани там, да се разположи постоянна търговска изложбена част, която хем да е магазинна и може да се провеждат срещите и да се сключват сделките, хем производителите да са обединени“, споделя Владимир Стоянов. 

За какво настояват българските евродепутати в Брюксел: 
•    Запазване на сега действащата класификация по отношение на етеричните масла без третирането на съставните части. Класификацията въз основа на съставките да се извършва само когато няма данни за самото вещество като цяло. 
•    Определянето на нови класове да се извършва въз основа на солидни научни доказателства и критерии.
•    Извършване на нова оценка на въздействието, особено по отношение на социално-икономическото въздействие.