Късно вечерта във вторник депутатите гласуваха средствата от преотстъпения данък на земеделските производители за 2023 г. и 2024 да може да се инвестират до края на 2025 г. Изменението се прави заедно с другите промени в Закона за подоходното корпоративно облагане. 

Четете още: Българските фермери заслужават уважение от цялото общество

 

Земеделските производители, с изключение на физическите лица, имат право да ползват преотстъпен данък. Част от данъка, който дължат могат да не го внасят, а да го инвестират в стопанствата си. Това е вид данъчно облекчение. Спестеният налог трябва да се инвестира до края на следващата календарна година. 

Депутатите приеха нашето предложение да може с една инвестиция да се обединят двете години. В случая не става дума за бюджетен ефект, тъй като тези средства така или иначе не се внасят в хазната. Изключението дава възможност за по-голяма инвестиция със средствата, натрупани от двете години“, коментира за Атри.БГ Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

Мярката е част предложенията на НАЗ, които бяха представени при срещата с министър-председателя през миналия месец.

„Направихме общо 15 предложения, като едното, което е свързано с декларирането на рентите вече е променено от народните представители. То предвижда да не се декларират ренти под 3 000 лева. Другата важна промяна, която трябва да се случи е свързана с изменения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които касаят споразуменията по чл.37 в. Те са свързани с начина на сключване на споразумения“, уточни Проданов.

Предложенията вече са гласувани на Консултативния съвет по поземлените отношения, но от асоциацията чакат текстовете да бъдат подготвени в министерството. Следващата седмица от организацията ще потърсят контакти с аграрното ведомство, за да разберат защо новите текстове още не са вкарани в Парламента. 

Четете още: В пленарната зала ще се решава за минималния осигурителен доход в селското стопанство


Тепърва ще започне работата по промени в Закона за арендата, но там процесът ще бъде по-бавен и дълъг и с по-голяма обществена дискусия, според Илия Проданов.

По думите му това е така, тъй като дългосрочните договори са нещо към което се стремят от НАЗ. Според Проданов има значение как ще бъде описано решението в закона, така че да защити интересите и на ползвателите на земеделски земи, и на техните собственици. 

Илия Проданов: Този пакет от мерки цели споразуменията да се сключват по улеснена процедура, от друга страна да има дългосрочни договори, така че съвкупността от тези две неща да доведе до по-голяма предвидимост за площите, които се обработват. Едва тогава ще може да се говори и за по-сериозно напояване.

Според него това е посоката, в която трябва да върви земеделието.

„Решенията по тези 15 мерки ще станат бавно, в рамките на 2-3 години, изискват се много усилия и труд, но се надявам след това да има сериозни отражения върху всички земеделски производители като ползи“, споделя председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите. 

Другата промяна в данъчните закони, свързана със земеделието, се отнася за евросубсидиите до 100 000 лв., които няма да се облагат с данък. С тази сума ще се намалява данъчната основа преди облагане, решиха депутатите, когато гласуваха на второ четене промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Очаква се обаче "зелена светлина" и от Европейската комисия.