Регенеративното земеделие – мит, предизвикателство или реалност. Много от българските фермери все още гледат с недоверие на тази възможност. Други работят вече години наред нивите си, като ги щадят от изтощение и въпреки съмненията на околните, оцеляват успешно в земеделието.

Четете още: Безплатно обучение за фермери: Регенеративно земеделие


Все по-често се среща терминът регенеративно земеделие, който се използва в контекста на еволюцията на земеделските практики по света и по-специално, когато става въпрос за принос в борбата с изменението на климата. Все още се търси точната дефиниция какво е регенеративно земеделие. 

От Асоциацията на българските Но-тилъри отговарят най-точно на въпроса: Какво е регенеративно земеделие? В сайта на асоциацията има интересни материали, които могат да послужат за вдъхновение на фермерите, които ще изберат регенеративно земеделие. 

Докато Световната организация за прехрана – ФАО  и нейните мозъчни тръстове коват научните политики на Организацията на обединените нации относно продоволствената сигурност и са разработили и стандартизирали концепции като агроекология, органично земеделие, биодинамично земеделие, консервационно земеделие, агролесовъдство, то все още няма официална дефиниция на регенеративното земеделие.

 

Дефиниция от Научния и технически комитет към движението „4 на 1000" (4 per 1000):

Регенеративното земеделие е система от принципи и практики, които се стремят да възстановят и подобрят цялата екосистема на стопанството от гледна точка на устойчивостта, включително подобряването на човешкото здраве и икономическия просперитет. Това е метод на земеделие, който поставя сериозен приоритет на здравето на почвата и подобрява качеството на ресурсите, които използва (почва, вода, биоразнообразие и др.).

 

Целите на регенеративното земеделие са:

•    Възстановяване и подобряване на цялата екосистемата в стопанството.
•    Връщане на почвата в естественото и природно плодородно състояние: здрава почва, здрави растения, здрави животни и хора.
•    Подобряване на природните ресурси, които се използват в земеделието: почва, вода и биоразнообразие.
•    Устойчивост към климатични промени, продоволствена сигурност и икономически просперитет.
 
 
За постигане на тези цели е необходимо системата на регенеративното земеделие да измести конвенционалното земеделие в индустриален мащаб. Така възстановяването на нарушената екосистема ще стане най-бързо и всеобхватно.

Възстановяването и подобряването на екосистемата и почвата до нейното естествено плодородно състояние, започва със спирането на деградацията и спасяването на почвите от ерозия. Затова регенеративното земеделие се основава на консервационното земеделие, което се практикува, развива и разпространява вече над 60 години в стопанства от индустриален голям мащаб.
 
Консервационното земеделие пък е система, която насърчава минимално нарушаване и обезпокояване на почвата (т.е. без обработки), поддържане на постоянно почвено покритие и диверсификация на растителните видове. Целта е да се подобрява биоразнообразието и естествените биологични процеси над и под земната повърхност, които допринасят за повишена ефективност на използването на вода и хранителни вещества.
 
Как се прави регенеративно земеделие?

 

1.Минимално механично обезпокояване на почвата  – без оран (no till), чрез директна сеитба. Освен това трябва да има минимално химическо обезпокояване – намаляване на синтетичните торове и пестицидите всяка година до възвръщането на баланса в екосистемата. Необходима е здрава почва, да се постигне баланс между бактерии и гъби, които осигуряват разнообразие от хранителни вещества и полезни насекоми. Това води до здрави растения, които издържат на болести и вредители.

2.Перманентно органично покритие на почвата –  осигуряване на минимум 30% остатъци от предходни култури и/или покривни култури. 

Необходимо е да се осигури достатъчно биомаса от предходни култури и покривни култури, за да се постигне надеждна защита и изолация за задържане на влагата и потискане на плевелите. Стремежът е към постигане на 5-8% органична материя в почвата.
„Поддържайте живи корени, колкото се може по-дълго през годината“, препоръчват от Асоциацията на българските но-тилъри. Живите корени водят до живи растения, които фотосинтезират и превръщат слънчевата енергия във въглеродни захари, с които се хранят бактериите в почвата. 

3. Важен е сеитбооборотът, който представлява разнообразие от поне три различни култури чрез ротации. 

Необходимо е да се осигурят миксове от покривни култури между основните. Покривните култури имат и друга важна функция освен тяхната биомаса и се подбират спрямо сезона и нуждите на почвите. Всяко различно семейство растения има нужда от различни хранителни вещества и затова привлича и храни различни видове бактерии. Напредналите регенеративни земеделци сеят миксове от покривни култури с над 10 вида растения в тях.

4. От голямо значение е намаляването на химичните добавки. Растително Здраве VS Растителна Защита. Тук влиза оптимизиране на препаратите и торовете, както и управление на плевелите и намаляване на хербицидите.

5. Комбинирано отглеждане на растения и животни. Важни са техниките за планирана паша, необходима е практика и да се знаят тънкостите. Необходимо е възстановяване на плодородието на деградирани пасища. 

Интегрирането на животни на полетата носи много ползи. Най-голямата е, че когато животните пасат растенията, те започват да се борят за възстановяване и вкарват повече въглерод в почвата, като по този начин хранят микроорганизмите, за да получат в замяна хранителни вещества от тях.
Важно е да се знае, че кравите не са вредни за климата, даже обратното, те спомагат за възстановяването на почвите, но начинът им на отглеждане и хранене прави разликата.
Интеграцията с различни видове животни ускорява процеса на възстановяване на почвите в пъти. 

Вслушай се в Земята, препоръчват от асоциацията. 
Регенеративното земеделие е цялостен подход, който решава редица проблеми свързани със съвременното земеделие:
•    загуба на почва от ерозия
•    загуба на плодородие – хранителни вещества в почвата, а оттам в растенията, животните и хората
•    загуба на почвена влага и намаляване на нивата на подземните води, оттам и на питейната вода
•    продоволствената сигурност и дефицити на хранителни вещества
•    намаляване на вредните парникови газове

Само с 1% увеличение в органичната материя, се достига до абсорбиране и задържане на около 19 000 литра вода повече на декар, според Министерство на земеделието на САЩ. Това води до увеличаването на хранителните вещества в почвата, по-здрави растения устойчиви на вредители и болести и по-големи добиви.

Почвата се структурира и е защитена от ветрова и водна ерозия. Процесите на опустиняване спират, започва строеж на нова почва. Проучванията показват, че през годините на засушаване добивите на култури са с 30% до 100% по-високи при устойчиво регенеративно земеделие, отколкото в индустриално земеделие.
 
Според Forbes регенеративното земеделие е следващия най-голям тренд в хранителната индустрия.

Институтът Rodale провежда успоредни полеви проучвания през последните 30 години, сравнявайки органичното регенеративно земеделие и конвенционалното земеделие. Резултатите показват, че след преходен период от 1 до 2 години, няма разлика между конвенционалното земеделие и регенеративно земеделие по отношение на добивите. Печалбата за фермерите дори и по време на прехода е по-голяма, заради по-ниските разходи. При стресови условия, особено по време на засушаване, регенеративните полета се представят по-добре, защото са по-устойчиви – почвата може да абсорбира и задържа повече вода, тъй като съдържа повече биомаса.
 

Регенеративното земеделие и възстановяването на почвите се определят като най-ефективният метод за справяне с климатични проблеми и опустиняването.