Германско проучване установи, че биоземеделието може да спести на страните милиарди от разходите за опазване на околната среда и климата. Това предимство обаче върви ръка за ръка с недостатък. Биологичното земеделие все още генерира прекалено ниска реколта в сравнение с традиционното, пише Euractiv.

Институтът в Генерал Тошево вече има сертифицирано биологично стопанство

Насърчаването на биоземеделието е политически приоритет за ЕС и Германия. До 2030 г. блокът трябва да постигне няколко цели, сред които 25% от обработваемата земя да бъде обработвана по биологичен начин, гласи стратегията “От фермата до трапезата”. Германия има още по-амбициозна цел - да стигне 30%.

Ако тази цел бъде постигната, могат да бъдат спестени около 4 млрд. евро разходи за околната среда и климата, причинени от емисиите от азот и парникови газове, се казва в проучването, което подкрепено от германското министерство на земеделието.

Изследователите от Мюнхенския технически университет са сравнили отрицателното въздействие на биологичното и конвенционалното земеделие върху климата и околната среда и са го конвертирали в разходи. Изводът е, че разходите са със 750 до 800 евро по-високи на хектар за конвенционалното земеделие.

Проучването, което е продължило цяло десетилетие, обхваща наблюдение на 40 био и 40 традиционни стопанства.

По-малко азот, по-здрави почви

Според Курт-Юрген Хюлсберген, водещ автор на проучването, няколко ключови фактора помагат на биоферми да бъдат по-малко вредни за околната среда. Те използват по-малко азот - 20 килограма на хектар, в сравнение с обща средна стойност от 80 до 100 килограма в Германия.

„Това е забележително постижение”, смята ученият.

Освен това при биоземеделието не се използват минерални торове на основата на азот. Разчита се на оборски тор и компост, както и на доказани земеделски методи за подобряване на почвеното плодородие.

Хюлсберген подчертава още едно предимство на биоземеделието - то консумира много по-малко енергия, тъй като производството на синтетични торове е силно енергоемко.То се отразява благотворно и когато се вземе предвид способността им да поглъщат въглерод.

Ползите от техниките, използвани в биоземеделието, могат да донесат огромни ползи за съхранението на въглерод, подчертава германския учен. Една от тях е ротацията на културите.

Щадящо за климата, но предлагащо по-малко храна

Сериозен недостатък на биоземеделието е, че носи ниски добиви в сравнение с конвенционалното.

Проучването ясно показва, че биоземеделието изисква почти два пъти повече земя за единица зърно, отколкото конвенционалното земеделие, отбелязва Петер Бройниг, професор в Университета за приложни науки Weihenstephan-Triesdorf.

Това е проблем. В ЕС вече има нужда от повече земя за селско стопанството, отколкото е налична.

„Всяко увеличение на търсенето на земя, независимо дали от страна на предлагането, или търсенето, увеличава глобалния натиск върху природните зони с последици за климата и биоразнообразието”, предупреждава Бройниг.

Сметките са прости. Ако една ферма иска да направи преход от традиционно към биологично земеделие, тя ще има нужда от повече земя, за да съхрани обема на производство. Същевременно вече има земя, която не е достъпна за използване. Тя се пази, защото е полезна за опазването на околната среда и борбата с климатичните промени. Тук идва повратът. Все повече са съмненията, че разширяването на биоземеделието води до биоразнообразие и ползи за климата.

Според Бройниг изход от ситуацията има. Може да се помогне на биологичното земеделие да навакса изоставането в добивите. Трябват изследвания, разработки и оптимизиране на системата.  

Биоземеделие = по-устойчиви на кризи?

Друго предимство на биоземеделието, което често се изтъква, е, че осигурява устойчивост на производството на храни.

За Тина Андрес, председател на германската асоциация за органични храни BÖLW, това се илюстрира от тенденциите в цените на храните от началото на войната в Украйна.

Докато цените както на биологично, така и на конвенционално произведени хранителни продукти в германските супермаркети се повишиха на фона на инфлацията и увеличените производствени разходи, скоковете бяха значително по-малки за органичните продукти.

Цената на маслото в германските супермаркети, например, се е повишила средно с 59% за конвенционалните продукти между ноември 2021 г. и ноември 2022 г., в сравнение с 29% за органичното масло, според данни, събрани от асоциацията.

Според Андрес биохраните действат като “спирачка на инфлацията”, защото не зависят от цените на синтетичните торове.

„Този потенциал трябва да се използва за потребителите, селското стопанство и околната среда“, заключва председателят на BÖLW.



ВИЖТЕ ОЩЕ:

Биоживотните са кът, но сме водещи по сертифицирани пчелни семейства

Изменя се Наредбата за биологично производство

Докато у нас текат скандали, ЕК одобрява един по един плановете на други страни