Срещата на Илиян Стратиев с пчеларството е случайна. Като студент му се наложило да помага в семейния пчелин на свой приятел, харесало му и оттогава започнал да мисли как да навлезе и той в този бизнес. 

Кой и защо пренебрегва пазарните мерки за пчеларите?

Преди дванадесет години, след като се завърнал от чужбина решил да се захвана с тази дейност. Започнал от нищото – с 3 кошера, а сега се грижи за 150 пчелни семейства. 

По-голямата част от кошерите му вече 8 години се намират на територията на Горско стопанство „Каракуз“ в защитена местност, заградени от многогодишни дървета. Случва се камерата на пчелина да хване в кадър любопитни сърнета, глигани и други диви животни, за които тази уникална равнинна гора е царство. 

Пчелари, вижте указания за подаване на заявление по интервенциите в сектора

„Произвеждаме биологичен мед в това стопанство. Основната продукция е изцяло от горски насаждения, наблизо има голям горски масив с акация - 1000-1200 декара, а зад нас почти всичко е липа. Това са двата основни меда, които произвеждаме и добиваме“, споделя пчеларят. 

Пазарите на мед за Илиян засега не са проблем, макар през последните две години осезаемо да се чувства засиленият внос на мед от Украйна. Той успява да реализира продукцията си, понеже работи с технологична компания, която търси решения в сектор Пчеларство. 

Стартът в пчеларството за Илиян Стратиев е започнал с мярка 6.3 – за полупазарни стопанства.

„Успях от 40 и няколко кошера да достигна до 186. Това ми беше пика, който съм гледал. Смея да кажа, че това финансиране мен ме изстреля достатъчно напред и остана да се стабилизирам и да започна да се занимавам само с това. Но в момента не разчитам на някакво по-специфично финансиране, единствено получавам по мярка 11, където е за биологична продукция“, споделя Илиян. 

Той е убеден, че финансирането в пчеларството не трябва да става на кошер, защото така изкуствено всеки пчелар се принуждава да поддържа необходимата бройка. „Ако се обвърже плащането с реализирана продукция ще е много по-добре, всеки ще има стимул, независимо дали ще гледа сто, двеста, петстотин или повече кошери“, казва той. 

С приходите от пчеларството Илиян не успява да балансира семейния бюджет, затова му се налага след активния сезон да работи в чужбина по 3-4 месеца. „Случвало се е през годините средствата, които изкарвам от чужбина да се налага да ги инвестирам отново в пчели, само и само да поддържам стопанството и да мога да очаквам някакви бъдещи резултати от него“, споделя Стратиев. 

Въпреки трудностите той е категоричен, че няма отказване от пчеларството, защото „тръпката е голяма“.