Ако имахме наистина пазарна политика в сектор „Пчеларство“, нещата щяха да са много по-ясни и по-подредени. Коментират родни пчелари в тематична фейсбук група и споделят своите наблюдения от колеги в други страни.

Пчелари, вижте указания за подаване на заявление по интервенциите в сектора

Пример от Гърция

Гръцката държава е финансирала местен пчелар от курорта Лутра Едипсос на остров Евиа за създаването на място за директна продажба, собствен сайт и бранд. По регионални програми се финансира подвижното пчеларство и разполагането на пчелини от цяла Гърция на остров Евия с цел производство на качествени пчелни продукти, опрашване и запазване на биоразнообразието. Там се добива известният гръцки манов мед. Пчелните продукти от Евия са едни от най-скъпите в Гърция и се изнасят в цял свят.

Пример от Турция

В подобно магазинче в курорта Мармарис преди година влиза роден пчелар. Там също разчитат изключително много на мановия мед, разполагат с иглолистна гора и много кестени. Клиентът има достъп до регистър на всички пчелари и който има желание, директно купува от производителя без посредници и прекупвачи. Собственикът на магазина от снимката по-долу се грижи заедно с баща си за 60 кошера, имат магазин и се занимават само с това.

Пример от Германия

Немски пчелар създава импровизиран „медомат“, на който дори е сложил камера за наблюдение.

При разработването на българския Стратегически план за земеделие е имало предложение да се финансират такива медомати и у нас по така наречената пазарна интервенция за пчеларите, регистрирани за директна доставка. Това да се направи по подобие на подпомагането за минимандри за преработка на мляко и млекомати. Съответно да им бъде финансирано и разработване на маркетингов план и дори собствен бранд.

„Нормално е интервенциите у нас да са пазарно ориентирани. Едва ли има друга страна в Европа, където цената на меда да е стигнала това дъно. А за други пчелни продукти въобще не се говори. Каква е нуждата на българския пчелар от майки и отводки, може да се разбере, ако се проследят продажбите им през периода, в който няма подпомагане. Интересът е нулев. Това е една изкуствено поддържана дейност, а друга като пазарната ориентация на пчеларите е тотално неразвита“, споделя пчеларят Румен Кесерджиев.

Неговият колега Христофор Павлов също смята, че цялата политика в сектора е сбъркана. Вместо да се субсидира интензивното развитие, водещо до по-голяма печалба чрез намаляване на разходите за труд и консумативи, се прави точно обратното – стимулира се увеличаване на броя на семействата чрез субсидиране покупката на кошери, майки и отводки. 

„И то при положение че наличната паша намалява като обем и от там намалява добивът на мед от кошер, а нарастват разходите за всеки килограм добит мед. Увеличават се количествата непродаден мед поради свръхпроизводство и ниски изкупни цени. Има спад на цените на световните пазари вследствие на пренасищането им с евтин мед от едри доставчици. Е, къде е логиката?“, недоумява той.